— Звучи добре.
Каси трябваше да вижда само толкова, колкото да знае местоположението на обекта в тъмната стая. Зелената камера щеше да й свърши работа.
— Добре, по-нататък. Можеш да поставиш всяка от четирите камери в някое от тези неща.
Той извади фалшив детектор за дим и й го показа. В него имаше едва забележима дупчица. Гнездото за камерата от вътрешната страна бе направено така, че обективът да попада в дупката.
— Ако искаш да гледаш по от ниско…
Джърси взе фалшив електрически контакт. Камерата можеше да се инсталира зад него.
— Страхотно.
— Но е малко рисковано. Онзи, когото наблюдаваш, може да се опита да включи някакъв уред в контакта и хоп, открива скапаната камера в стаята си. Така че, ако го използваш, сложи го на място, където няма вероятност някой да поиска да включи компютъра или самобръсначката си.
— Ясно.
— Добре. После трябва да свържеш камерите с батериите ето така.
Палц постави мънички кръгли батерии в кутии, свързани с проводници с камерите.
— След като ги инсталираш, трябва да ги свържеш с предавателя. Предполагам, че разстоянието няма да е голямо, нали?
Каси кимна.
— Чудесно. Два и половина, три метра, най-много. Може и по-малко.
Той извади от куфара ролка лепенка, която приличаше на скоч.
— Проводникова лепенка. Преди използваше такава, нали?
— Да, към края… няколко пъти.
Джърси продължи с обясненията, без да обръща внимание на отговора й.
— Това си е направо вълшебна лепенка. В нея има два проводника, един за видеото и един за заземяване. Свързваш с него камерата с предавателя. Само не забравяй, че колкото по-голямо е разстоянието помежду им, толкова по-лош е образът. А пък ти искаш да четеш цифри.
— Ясно.
По лицето на Палц се стичаше пот. Каси не мислеше, че в буса е толкова горещо. Той вдигна ръка и избърса челото си.
— Какво има?
— Нищо — отвърна Джърси и отново се наведе към куфара. — Просто тук е адски задушно. Ето го и предавателя.
Той извади от стиропора плоска квадратна кутия с големината на клетъчен телефон. От устройството стърчеше петнайсетсантиметрова антена.
— Сигналът се разпространява във всички посоки — няма значение как ще го поставиш. Само гледай да е близо до камерите. Обърни внимание, че не е замаскиран по никакъв начин. Тъй като не е камера, можеш да го скриеш навсякъде — под легло, в чекмедже, килер, няма значение. И той работи с батерия — трайността й е горе-долу толкова, колкото тези за камерите. Всичко ли ти е ясно?
— Да.
— Та той значи предава образа на дистанционния ти приемник. Ей на това сладурче.
Палц извади от куфара най-големия уред. Приличаше на малък лаптоп. Или на кутия за обяд от бъдещето. Той отвори капака с екрана и разпъна антената му.
— Това е микровълнов приемник и записващо устройство. В зависимост от неблагоприятните условия, можеш да се отдалечиш до двеста метра от предавателя и пак да получаваш прилична картина.
— Какви неблагоприятни условия?
— Главно вода. И дървесен сок. Няма да работиш близо до гора, нали? Дърветата просто пращат сигнала в пръстта.
— В Лас Вегас има ли гори, Джърси?
— Поне аз не зная.
— Няма никакви гори. Няма и дървесен сок.
Поведението и нервността му започваха да я дразнят. Действаха й заразително. Тъй като в задната част на буса нямаше прозорци, не знаеше дали когато отворят вратата, навън няма да ги причаква някой. Тази среща бе грешка.
— Ами басейн? — попита Палц.
Въпросът откъсна Каси от мислите й. Басейнът в „Клеопатра“ бе на първия етаж.
— Няма басейн.
— Добре. Стомана, бетон, всичко това не е проблем. На закрито би трябвало да работи отлично.
Той започна да натиска бутоните на устройството. Екранът просветна. Джърси посочи един червен клавиш от дясната страна на миниатюрната клавиатура.
— Това е за запис. Можеш да записваш всичко или само да гледаш. Можеш да разделиш екрана на четири и едновременно да наблюдаваш картината от четирите камери.
Палц й показа как става.
— Сега няма как да получим образ, защото камерите не са свързани. Но са заредени и готови за работа.
— Добре. Отлична стока, Джърси. Имаш ли да ми показваш още нещо? Време е да тръгвам.
— Това е всичко. Ако ми платиш уговореното, можеш да си вървиш по пътя, а пък аз — да се върна при чилито си. Само дето вече ще е изстинало.
Каси взе раничката в скута си.
— Сама ли ще действаш, Каси?
— Да — без да се замисля, отвърна тя и отвори чантата. В същия момент Палц блъсна капака на куфара и с другата си ръка насочи към гърдите й пистолет.
— Глупаво момиче — каза той.
— Виж, приятел, ще ти платя. Парите са тук. Какво ти става?