Но той не го направи. Очевидно ровеше в дрехите си. После се отдръпна. Каси си помисли за пистолета. Бе убедена, че го е върнала точно на мястото му в джоба на сакото.
Отново включи камерата в спалнята и зърна Ернандес, който излизаше през вратата към дневната. Съжаляваше, че не е инсталирала камера и там, но тогава нямаше да има време да монтира абсолютно необходимите й камери в спалнята и гардероба.
Каси бързо се изправи и отнесе приемника на масата, на която бяха оставени туристически списания, хотелска информация, формуляри за румсървиз, бележник с молив и бутилка шардоне. Тя отмести всичко настрани, за да си отвори място за работа.
Отново погледна екрана и видя, че Ернандес се е върнал в спалнята. Бе оставил куфарчето си на леглото и отключваше белезниците. После взе ментовия бонбон от възглавницата, изяде го на една хапка, отново лапна пурата си и се насочи към нишата. По пътя бръкна във вътрешните джобове на сакото си и извади дебели пачки пари.
Каси превключи на камерата в гардероба и натисна бутона за запис. Сега. Всичко, което беше направила, водеше към този момент.
Лампата в гардероба светна и в кадър се появи първо лявата ръка на Ернандес, последвана от част от горната половина на тялото му. Пръстите му започнаха да набират комбинацията. Но преди да свърши, той се опря на сейфа с дясната си ръка, която скри бутоните от обектива.
Искаше й се да извика „МАМКА МУ, НЕ!“, но бързо сподави порива си и притисна юмрук към устата си.
Ернандес отвори вратичката, застана на едно коляно, бръкна вътре, извади дебела пет сантиметра пачка и я постави върху сейфа. После прибави към нея онази от джоба си. От страничните му джобове се появиха още две. Той събра всички пари в една пачка, която едва можеше да държи в ръка, и я претегли. Каси не виждаше лицето му, но знаеше, че се усмихва.
Ернандес прибра парите в сейфа и го заключи, изправи се и затвори гардероба. Лампата угасна.
Тя се замисли за куфарчето. Изглеждаше й прекалено голямо, за да се побере в сейфа. Но защо обектът не беше извадил парите, които трябваше да са в него?
Превключи на камерата в спалнята, но Ернандес го нямаше. Куфарчето лежеше на леглото. Въпросите около него обаче не задържаха вниманието й за дълго. Трябваше да реши нещо по-важно. Тя върна записа от гардероба и го пусна, като взе бележника и молива и натисна бутона за забавен кадър в момента, в който ръката на Ернандес се появи на екрана.
— Хайде, миличък.
Първите три цифри се виждаха ясно — 4-3-5, — но после дясната ръка на обекта закри клавиатурата. Каси изгледа записа още един път. Същият резултат. Липсваха й последните две цифри от комбинацията.
— Копеле!
Тя се изправи и отиде при прозореца. Разтвори завесите и погледна навън към тъмния силует на планината, далеч от неоновия град. Луната сияеше в небето.
Знаеше, че не може да влезе в стаята само с три цифри. Сейфовете „Халзи“ имаха вградени устройства за сигурност и след три последователни погрешни комбинации заключващият механизъм блокираше. Можеше да се отключи единствено с електронно устройство, което обикновено се пазеше в сейфа на мениджъра.
Оставаше само една възможност. Пожар.
15
Каси следеше приемника и чакаше. Алармата кънтеше в коридора и се носеше мирис на дим. Но Ернандес лежеше напълно облечен на леглото и като че ли нямаше намерение да напуска стаята си. Гледаше телевизия, но ъгълът на скритата под детектора камера не позволяваше на Каси да види екрана.
Тя набра номера на стаята му. Ернандес лениво протегна ръка към телефона на нощното шкафче.
— Да?
— Господин Ернандес, тук е охраната. Имаме сигнал за дим на вашия етаж. Налага се незабавно да се евакуирате.
— Пожар ли? Всъщност да, чух алармата.
Той рязко седна на леглото.
— Още не сме сигурни, господине. Нашите хора тръгнаха натам. Но други гости съобщават за дим на двайсетия етаж. Моля ви, господине, вземете ценните си вещи и се евакуирайте по аварийното стълбище, докато разберем какво става.
— Добре.
Ернандес скочи от леглото и Каси се изненада от подвижността и бързината му. Докато обектът се обуваше, тя превключи на камерата в гардероба и натисна бутона за запис. После зачака.
След секунди вратата се отвори. Вместо само да се наведе, Ернандес коленичи пред сейфа и набра комбинацията, без да я скрива от обектива. Каси видя, че последната цифра е 2, и я записа в бележника.
Докато мъжът вадеше парите от сейфа и ги тъпчеше в джобовете си, тя възбудено въздъхна, върна записа и го изгледа на забавен кадър.
Този път беше успяла.
4-3-5-1-2
Нямаше време да се радва. Тя върна на камерата от стаята. Ернандес стоеше до бюрото и заключваше куфарчето за китката си. Каси вдигна слушалката и набра номера му. Той незабавно отговори.