Ернандес повдигна глава и я отпусна, отвори уста и я затвори, после се отпусна по гръб, завит до шията. Пружините протестираха под изместването на тежестта му, докато той най-после не се настани удобно и не престана да се движи.
Останала дълго време неподвижна, тя направи последните три крачки до нощното шкафче и протегна ръка към пистолета. Бавно разтвори калъфката и прибра оръжието вътре. Последва го портфейлът. Накрая взе часовника, като внимаваше верижката да не изтрака. Прокара палец по гладкия метал, но не усети печата на „Ролекс“. Часовникът беше менте. Каси безшумно го остави на мястото му и бавно отстъпи от леглото.
Издърпа стола от бюрото, постави го под детектора за дим и предпазливо се качи. Отвори капака и с малки клещи сряза проводниковата лепенка. После внимателно върна капака на мястото му и свали устройството от стената. При отлепването то издаде тих звук. Каси се обърна и погледна към леглото. Ернандес не помръдваше.
Тя стъпи на пода и едва не извика при вида на отражението си в голямото огледало на гърба на вратата — за миг си помисли, че в стаята е влязъл някой. Прибра детектора в калъфката и върна стола до бюрото. Обърна се с гръб към леглото, вдигна ръка към гърдите си и натисна бутона за лампичката на часовника си. Беше 03:11 Оставаха й само гардеробът и сейфът.
Извади шпаклата от чантичката на колана си, откри знака, който бе отбелязала на вратата на гардероба, и пъхна шпаклата в пролуката. Като следваше същите действия като по-рано, тя отвори вратата, без да позволи да се включи автоматичната лампа. Вътре внимателно и безшумно премести дрехите на Ернандес настрани, качи се върху сейфа, протегна ръка към електрическата крушка, отвъртя я и я остави на лавицата.
Приклекна на пода и с помощта на отвертка свали фалшивия контакт с втората камера. После отлепи и лепенката. Накрая идваше ред на предавателя. Тя бръкна зад сейфа, хвана го за антената, извади го, преряза проводниците и го прибра в калъфката.
Сега сейфът. Каси дълбоко си пое дъх и бавно набра комбинацията 4-3-5-1-2. Вратичката се отвори с тих звук като капак на кутия с нови топки за тенис. Тя замръзна и зачака, долепила лявото си ухо до вратата на гардероба. Ернандес продължаваше да хърка.
Каси отвори вратичката докрай и прехвърли тежестта си върху другия си крак. Извади от чантичката малкото фенерче, бръкна в сейфа и го включи.
Лъчът освети дебелата пачка, която беше видяла Ернандес да оставя вътре. До парите лежеше връзка с пет ключа. И нищо повече.
Тя угаси фенерчето и се замисли. Къде бе съдържанието на куфарчето? Къде бяха онези петстотин хиляди долара в брой, които обещаваха хората на Лио?
Извади парите от сейфа и ги остави в скута си. После за миг включи фенерчето и видя, че банкнотите са от по сто долара. Според грубата й преценка тук имаше близо сто бона. Това бяха много пари, разбира се, но не чак толкова много, колкото се очакваше. Имаше нещо гнило. Къде беше куфарчето?
Не го бе забелязала нито в спалнята, нито в дневната. Трябваше да се върне и да го открие. Помисли си, че Ернандес може да го е домързяло и да е решил да не прехвърля парите в сейфа. Навярно смяташе, че пистолетът и аларменото устройство на вратата са достатъчна гаранция за безопасността му.
Каси пъхна пачката в калъфката, затвори сейфа и се изправи. В момента, в който излизаше от гардероба, телефонът върху нощното шкафче иззвъня.
Тя се шмугна обратно в гардероба и безшумно затвори вратата.
Разнесе се повторно иззвъняване. Ернандес се размърда. Каси разбра, че е допуснала грешка. Вместо да се връща в гардероба, трябваше да се измъкне и да се скрие в собствената си стая.
Сега се намираше в капан. Навярно го търсеха от охраната — бяха я разкрили!
Пружините на леглото запъшкаха. Лампата в спалнята светна. Ернандес отговори на четвъртото иззвъняване.
— Ало? — дрезгаво каза той.
Каси затвори очи и се заслуша. Беше отчаяна.
— Мамка му! — ядосано рече Ернандес. — Колко е часът?
Тя отвори очи. Спомни си за пистолета и портфейла. Той сигурно щеше да забележи отсъствието им и да отвори гардероба, за да провери сейфа.
— С три часа разлика, идиот такъв!
Каси бръкна в чантичката и стисна електрическия зашеметител. Включи го, после предпазливо и тихо го извади. Червената лампичка не светеше. Електрическият удар при докосването на Джърси Палц до него бе изчерпал батерията му.
Отново погледна през пролуката на вратата. Ернандес седеше на леглото. Каси остави калъфката на пода и пъхна ръка вътре.
— Да, добре, позвъни ми тогава. Не ми пука, че бил нервен, какво мога да направя в три и петнайсет през нощта?