— Имаш проблем, Винсънт.
— Това ми е ясно. Защо мислиш, че те повиках?
— Имам предвид друг проблем. Погледни тук.
Той се отдръпна, за да покаже на Грималди заключващия механизъм.
— Прецакал е ключалката. Дебелакът е смятал, че се е заключил, но резето и втората ключалка са били повредени. Също и този боклук.
Карч свали електронната аларма от бравата и я хвърли на пода.
— Но това са само допълнителните ключалки. Основната е здрава. Това означава… че е имал ключ.
Карч кимна.
— Браво, Винсънт, страхотен си — отвърна той, макар че тонът му загатваше за противното. — Имал е ключ. Значи някой му го е дал. Вътрешен човек.
Грималди сведе поглед към пода и Джак видя, че лицето на стареца пак започва да се зачервява от гняв.
— Предполагам, че е имал и ключ за някоя от празните стаи наоколо, за да може да наблюдава камерите и да нанесе удара в подходящия момент.
— Искаш ли да им хвърлиш един поглед?
— Да, разбира се.
Първата стая, номер 2015, се намираше точно насреща и Карч още с влизането си каза, че са открили мястото, където крадецът е чакал обектът да заспи.
— Как разбра? — попита Грималди.
Джак посочи масата. Списанията, менюто, хотелската информация и бутилката вино бяха преместени настрани.
— Тук е чакал.
После огледа всичко. Не че очакваше много. Противникът му беше опитен и почти нямаше вероятност да е допуснал грешка. Леглото в спалнята изглеждаше недокоснато. Карч надникна в банята и не откри нищо необичайно. Даже да бе използвал тоалетната, убиецът беше свалил дъската.
Върна се в дневната. Грималди стоеше по средата със скръстени ръце. Джак се зачуди какво да каже, за да го измъчи още мъничко, но изведнъж забеляза нещо под масата до завесите, коленичи и се пъхна отдолу.
— Какво има, Джак?
— Не зная.
Карч протегна ръка и повдигна завесата. На пода лежеше карта за игра. Асо купа. Погледна я и се замисли. Двете срещуположни ъгълчета бяха косо прерязани-знак, че е от сувенирна колода, купена от казино. След като картите се използваха известно време, ъгълчетата им се прерязваха и колодите се продаваха в магазините за сувенири. Прерязването се правеше като предпазна мярка в случай, че някой се опита да подхвърли такава карта на маса в казиното.
— Какво е това? — попита иззад него Грималди.
— Карта. Асо купа.
Внезапно си спомни думите на своя старец за асото купа. Наричаше го „карта на парите“. „Следвай картата на парите“ — казваше той.
— Асо купа ли? — рече Грималди. — Какво прави тук?
Карч не отговори, а посегна към картата и я взе с два пръста. После изпълзя изпод масата, разгледа я и видя, че на гърба има две розови фламинго с преплетени шии, образуващи очертание на сърце.
— От „Фламинго“ е.
— Какво означава това?
Карч сви рамене.
— Може би нищо. Но нашият човек трябва доста да е почакал тук. Навярно е редил пасианси, за да убие времето.
— Е, след като е изпуснал асото купа на пода, няма начин да е спечелил.
— Много проницателно, Винсънт.
— Виж, Джак — избухна Грималди, — ще ми помогнеш ли, или ще измисляш каламбури и ще ме правиш на глупак? Защото ако намеренията ти са такива, ще потърся някой друг да свърши работата, без да ме тормози така.
— Винсънт, ти ме повика, защото знаеш, че никой не може да разреши този случай по-добре от мен — спокойно отговори Карч.
— Тогава престани да дрънкаш и го разреши. Времето тече.
Върнаха се в апартамента на жертвата и пак го огледаха, после започнаха да обсъждат възможностите. Грималди каза, че хората от Маями не ги интересувало какво се е случило с куриера, така че въпросът оставал открит. Можели да излязат от стаята и да оставят камериерката да открие трупа. Или да докарат количка за мръсно бельо, да натоварят мъртвеца и да го спуснат със сервизния асансьор до служебния вход, където да ги чака кола. Всички следи от престоя на куриера в хотела можели да бъдат изтрити от компютрите и записите и нямало проблем през нощта да изхвърлят тялото в пустинята.
— Ще трябват четирима души, за да вдигнат тоя чувал с лой — рече директорът.
— Колкото повече разширяваш кръга от хора, които знаят за случая, толкова повече се излагаш на риск-отвърна Карч.
— Но ако оставим камериерката да го открие, официално ще се намесят ченгетата от Метро и това ще навреди на репутацията на хотела. Не си спомням кога за последен път в града е имало самоубийство. Ще се нахвърлят на случая така, както Тайсън се нахвърли на ухото на Ивендър.
— Вярно е. Но така нашият човек може да се изнерви и да допусне грешка.
— Ами ако отдел „Убийства“ в Метро се докопа до него преди теб?