— Винсънт, Мартин е началник смяна, нали така?
— Да.
— Той не трябва ли да има собствена карта?
Грималди помълча малко, замислен едновременно над видяното и над смисъла на въпроса.
— Копеле. Взе картата на Идалго, въпреки че можеше да използва своята.
— Защото може да не я е носил.
— Защото може да я е дал… къде е оная жена, за която приказваше?
Служителят натисна няколко клавиша и на екрана се появи залата за бакара. Играеше само Идалго. С помощта на вградената в пулта мишка мъжът превъртя записа напред и посочи една жена, която стоеше облегната на перилата, отделящи салона от останалата част на казиното.
— Ето я. Прави се на разсеяна, но го наблюдава.
Той продължи да превърта записа. Тримата мълчаливо гледаха екрана. Жената като че ли си почиваше. Носеше през рамо раничка и в едната си ръка държеше черен сак. Сякаш току-що беше пристигнала в хотела и чакаше съпруга си, отишъл да изиграе набързо няколко ръце на двайсет и едно преди да се качат в стаята си. Но погледът й на два пъти крадешком се плъзгаше към салона и очевидно попадаше право върху Идалго. На Карч му се стори странно, но това не бе достатъчно.
— Той е единственият играч в залата — каза Джак. — Кого другиго да гледа?
— Вярно е. Но аз проследих и нея.
Служителят извади касетата и зареди нова. Грималди се наведе, за да вижда по-добре. Карч опря длани върху бюрото и също се наведе. На екрана се появи жената с двете чанти. Кадърът показваше влизането й в казиното в 20:00. Тя се насочи към ВИП-рецепцията, където получи някакъв плик.
— Това трябва да е ключът — рече директорът. — Скапаният ключ на Мартин!
Джак си мислеше същото, но не каза нищо. Мислеше си също, че тъмните къдрици, които обрамчваха — и скриваха — лицето на жената, трябва да са перука. Тя отиде до един от телефоните във фоайето и обърната с гръб към камерата, навярно отвори плика. После се завъртя и тръгна към казиното. Записът я проследи до асансьора на „Юфрейтиз“.
— Адски е опитна — отбеляза служителят. — Нито веднъж не погледна нагоре. С тая шапка и перуката все едно че се крие под чадър.
Карч се усмихна. Човекът имаше право. Тази жена беше професионалистка. След като знаеше какво е направила на двайсетия етаж, Джак не можеше да не й се възхищава.
В асансьора жената извади от задния си джоб електронна карта и я вкара в отвора на таблото.
— Ето го ключа — рече Грималди.
На Карч му се искаше директорът да млъкне и само да гледа, но не му каза нищо.
— Добре — продължи служителят, докато набираше нова команда на клавиатурата. — Слиза на двайсетия етаж и до четири часа няма нито следа от нея. Междувременно обектът се качва в стаята си да нанка. Но в четири нашето момиче слиза долу и вижте само какво носи.
Картината се промени и тримата видяха жената в асансьора. Раницата висеше през рамото й, но сака вече го нямаше. Вместо него носеше алуминиево куфарче.
— Изглежда ли ви познато? — попита служителят.
Карч се наведе още по напред — всъщност почти легна върху бюрото. Вече не се съмняваше. Човекът бе прав. Тя носеше куфарчето от стаята на Идалго.
— Скапана кучка — спокойно рече Грималди. — Гепила е моите пари.
— Проследи ли я навън? — попита Карч служителя.
Той само посочи към екрана. Очевидно си мислеше, че такъв очевиден въпрос не се нуждае от словесен отговор.
Жената с куфарчето мина през казиното и се запъти към южния изход. Джак знаеше, че той не води към някой от паркингите, а към алеята за Лас Вегас Булевард.
— Не е излязла през главния вход, Винсънт — каза той. Напрегнатият му глас накара Грималди да го погледне. Възрастният мъж вдигна вежди.
— Не е паркирала тук, защото не е искала камерите да заснемат колата й — поясни Карч. — Затова я е оставила някъде другаде и е дошла пеш.
Той посочи екрана, макар че на него вече не се виждаше нищо.
— Южният изход — рече Джак. — Насочила се е към „Фламинго“.
Впечатлен, Грималди кимна.
— Картата на парите. Имаш ли хора там?
— Няма проблем.
— Тогава действай.
— Чакай малко, Винсънт. Ами Мартин? Трябва да започнем с него.
— Аз ще се заема с това. Ти върви след парите, Джак. Парите са най-важни и нямаме никакво време.
Карч кимна. Грималди беше прав. Спомни си за асото купа, което бе намерил в стаята на двайсетия етаж. „Следвай парите. Следвай картата на парите.“
— Е, какво чакаш?
Джак се откъсна от мислите си и вдигна очи към директора.
— Тръгвам.
Той хвърли поглед към вратата на балкона и се насочи към изхода на кабинета. На прага спря и се завъртя.
— Винсънт, няма да е зле да пратиш някого горе, за да провери вентилационните шахти във втората стая.