Когато излезе, тръгна наляво към входа на залата на охраната и натисна звънеца. След пет секунди вратата се отвори.
Дон Канън бе едър як тъмнокос мъж с брада и очила. Най-вероятно отначало го бяха взели на работа именно заради ръста му, но през годините го бяха повишили и сега виждаше казиното само на екраните в залата. Както винаги, двамата се ръкуваха и сгънатите банкноти незабелязано смениха собственика си. Подобно на повечето хотели в Лас Вегас, „Фламинго“ не позволяваше служителите му да взимат възнаграждение за незаконни разследвания. Карч обаче знаеше стойността на бакшиша — следващия път стоманената врата отново щеше да е отворена за него.
— Днес съм малко поолекнал — тихо каза Джак. — По-късно ще се оправим, става ли?
— Няма проблем. Докато идваше, заредих чипа от четири часа. Влизай.
Канън прибра парите в джоба си и го въведе в залата, която много приличаше на тази в „Клеопатра“. Служителите седяха пред редици сложни пултове, плъзгаха очи от екран на екран и тракаха на клавиатурите, за да манипулират ъглите и увеличението на камерите. Наблюдаваха всичко, но най-вече парите. Всичко се свеждаше до парите.
Канън се качи на подиума в дъното на помещението. От това място началник-смяната можеше едновременно да следи и хората, и мониторите.
— Каза, че жената дошла от „Дезърт Ин“, нали? Пеш ли?
Той седна на стола си и го придърпа към пулта. Карч застана зад него.
— Така изглежда. Малко след четири.
— Разстоянието е доста голямо. Добре, да видим. Първо ще опитаме със северния вход.
Докато тракаше по клавиатурата, той продължи да говори:
— От последното ти идване тук минахме на дигитална система. Супер е.
— Чудесно.
Карч не разбираше от техника, но пък това не го интересуваше.
— Добре, ето го входа. Започваме от четири часа. Ще го превъртя на бързи обороти, докато не забележиш нещо.
Канън махна към големия екран пред себе си, разделен на двайсет и четири прозореца, които показваха различни части от казиното. Премести джойстика и когато стрелката посочи един от прозорците, натисна „ентър“. Образът зае целия екран. Виждаше се автоматична двукрила врата. Заради ускореното превъртане автомобилите по улицата сякаш профучаваха с пълна скорост и хората препускаха по тротоара. Карч напрегнато следеше фигурите, които от време на време влизаха в казиното.
— Спри! — след около три минути каза той. — Мисля, че е тя. Върни.
— Добре.
Канън превъртя записа назад, докато фигурата, толкова бързо изчезнала от поглед, се върна заднишком и излезе навън.
— Ето.
Образът замръзна, после се раздвижи. Автоматичните врати се отвориха и жената, която Карч беше видял на екрана в „Клеопатра“, влезе вътре. Раницата и куфарчето бяха с нея.
— Тя е.
— Добре изглежда за проститутка. Колко ли взима?
— Моят човек ми каза, че искала най-малко пет стотака.
Канън подсвирна.
— Че това си е жив обир. Не ми пука как изглежда — и най-готиният гъз не си заслужава петстотин кинта.
Джак се насили да се засмее.
— Взела е и багажа на твоя човек, нали?
— Да. Но той не се интересува от него. Иска си часовника и пръстена.
— Това куфарче прилича на миниатюрен Форт Нокс5.
Карч започна да се поти. Беше се надявал, че Канън няма да се задълбочи толкова.
— Е, да видим къде отива — каза Джак, за да го накара да престане с анализа на записа.
Това като че ли подейства. Дон млъкна и проследи жената от камера на камера, докато тя не напусна казиното през задния изход и не влезе в осеметажния гараж на Ковъл Роуд.
— Сигурно носи перука, но все пак ми се струва, че е нова — отбеляза той след пет минути мълчание. — Ако искаш, можем да я проверим. Имаме компютърни досиета на повечето от работещите момичета в града. Възможно е да открием името й. Проблемът е, че изобщо не поглежда нагоре и до този момент лицето й никъде не се вижда ясно.
„Няма и да се види“ — помисли си Карч.
— Е, нека първо разберем какво ще направи. После ще се занимаваме с това — отвърна той.
В гаража жената се качи на осмия етаж и отиде при необозначен син бус, паркиран в най-отдалечения от асансьора ъгъл. По това време на нощта горните етажи бяха почти празни и около буса нямаше други автомобили.
— Без номер е — отбеляза Канън. — По дяволите, изглежда, че е взела предпазни мерки. Сигурен ли си, че е курва? Не ми изглежда позната, пък и повечето от тези момичета използват шофьори. Особено ако взимат по пет стотачки на час.
Джак не отговори. Взираше се напрегнато в екрана. Жената отключи предната лява врата и остави вътре куфарчето и раницата. После се качи и запали двигателя. Фаровете светнаха. Преди да включи на скорост, тя се пресегна назад и почука по преградата между кабината и товарното отделение. Карч видя, че устните й помръдват, и разбра, че казва нещо. Очевидно отзад имаше човек.
5
Военна база в северната част на Кентъки, където се пази федералният златен резерв. — Бел. пр.