— Можеш ли пак да ми покажеш този момент, Дон?
— Няма проблем.
Канън превъртя назад дигиталния образ и с помощта на клавиатурата се опита да подобри качеството му. После го пусна на бавни обороти.
— Казва нещо — рече той. — Не знам… май нещо от рода на „Как си?“ или „Как е?“. Нещо такова.
— „Как е там отзад?“ — отвърна Карч.
— По дяволите, Джак, май имаш право. Страхотен си бе, пич. Можем да те използваме във „Фламинго“.
— За една седмица ще се побъркам тук вътре. Можеш ли да ми покажеш буса отзад?
— Веднага щом тръгне да излиза.
Канън отново раздели екрана на прозорци, които този път показваха само образите от камерите в гаража, и проследи буса, докато излезе на „Ковъл“. Разположената ниско долу камера ясно показа задната част на колата.
Липсваше и вторият регистрационен номер.
— По дяволите! — извика Карч и сам се изненада от избухването си.
— Чакай малко — рече Канън, върна записа и го пусна на бавни обороти. После замрази картината и я увеличи. Джак местеше поглед между него и екрана, докато най-сетне не разбра какво прави. Номерата на буса бяха свалени, но от лявата страна на бронята имаше стикер от паркинг. По-големите букви и цифри постепенно започнаха да се изчистват. Карч видя текущата година и докато се мъчеше да разчете буквите, Канън подсвирна.
— Какво?
— Прилича ми на ХЛС.
— И на мен. Какво означава това?
— „Хутън Лайтинг & Съплайс“. Тяхната емблема. Нали се сещаш, фирмата, дето произвежда целия този боклук.
Той махна с ръка към пулта.
— Ясно.
Карч не знаеше какво друго да каже. Това откритие превръщаше на пух и прах измислената история, която бе разказал на Дон. За пръв път усети колко студено е в залата и скръсти ръце на гърдите си.
— Не разбирам — рече Канън. — Курва, която се вози с бус на „Хутън“. Сигурен ли си, че… хм, твоят клиент ти е казал истината?
И го погледна и Карч разбра, че трябва да се измъкне от това положение.
— Не. Но ще разбера. Ако онзи тип ме е излъгал, ще го разкарам. Благодаря ти за помощта, Дон. Най-добре да се върна в „Дезърт Ин“ и да поговоря с него.
— Да, тая работа ми се струва подозрителна. Искаш ли все пак да прегледаме досиетата на проститутките? Има няколко истински хубавици.
Джак се намръщи и поклати глава.
— Не, може би по-късно. Нека първо разбера каква е: историята. И не се притеснявай за остатъка от онова, което ти дължа.
— Остави. Можеш да ми се доиздължиш с някой фокус.
Карч се престори, че го е хванал неподготвен.
— Ами…
И затършува в джобовете си.
— Имаш ли дребни?
Канън бръкна в джоба си и извади пълна шепа монети. Джак издърпа ръкавите на сакото си до лактите, избра нова, лъскава монета от двайсет и пет цента и я взе с дясната си ръка. После изпълни вариант на класическото „Френско пускане“, съчетано с подхвърляне и изчезване, разработено от Дж. Б. Бобо. Упражняваше този фокус от дванайсетгодишен. Можеше да го направи и насън.
Вдигнал дясната си ръка с дланта нагоре на височината на гърдите си, той стисна монетата с палеца и четирите си пръста и леко я наклони напред, така че Канън да вижда лицевата й страна. После се пресегна към нея с лявата, сякаш за да я вземе. Докато лявата му ръка се затваряше, Джак я пусна в другата си длан, сви юмрук и го протегна напред. Като я стискаше така, сякаш искаше да я превърне на прах, той започна да описва с дясната си ръка кръгове над юмрука си.
— Върти се, върти се и никой не знае къде ще излезе.
Карч постепенно разширяваше кръговете. Накрая внезапно щракна с пръсти и разтвори ръце с длани към Канън. Монетата я нямаше. На лицето на Дон се изписа широка усмивка. Всички реагираха така. Номерът се криеше в двойната илюзия. Скептичният наблюдател смяташе, че монетата изобщо не е напускала лявата ръка, и се объркваше, когато се оказваше, че не е в нито една от двете.
— Фантастично! — възкликна Канън. — Къде е?
Карч поклати глава.
— Това е проблемът с този трик. Никога не знаеш къде отива монетата. Предполагам, че си струва двата стотака, които ти дължа.
Дон се засмя.
— Готин си, Джак. Кой ти показа този фокус, баща ти ли?
— Да.
— Жив ли е?
— Не, почина. Отдавна.
— И той е работил във Вегас, нали?
— Да, ту тук, ту там. През шейсетте. Една седмица загряваше публиката преди Джо Бишоп и Синатра в „Сандс“. Имам ги снимани тримата заедно.