След пет минути видя в огледалото Джърси Палц, който се приближаваше към линкълна. Пушеше току-що запалена цигара и крачеше решително, дори сърдито. Карч се усмихна. Предстоеше му малко забавление.
Палц отвори дясната врата и седна до него. Дъхът му миришеше на лук.
— Най-добре да е нещо сериозно, по дяволите. Нямам никакво време.
— Надявам се — погледна го студено Джак.
После замълча. Палц изчака няколко секунди и избухна:
— Е, какво искаш, мамка му?
— Не зная. Ти какво искаш? Нали ме повика?
— Стига глупости. Току-що ми позвъни и…
Карч се заля в смях, което смути Палц, а в следващия момент завъртя ключа и запали двигателя, бързо превключи на скорост и хвърли поглед през лявото си рамо-канеше се да излезе на улицата. В същото време натисна бутона за автоматично заключване на вратите.
— Чакай бе — викна Джърси. — На работа съм! Никъде няма да ходя…
Опита се да отвори вратата, но не успя. Докато търсеше бутона за отключване, Карч натисна газта и потегли.
— Спокойно. Докато сме в движение, не можеш да отключиш. Предпазна мярка.
— По дяволите! — изруга Палц. — Къде отиваме?
— Имаме проблем, Джеръм — спокойно отвърна Джак. Той зави на юг по „Тропикана“. Планинският хребет се издигаше над небостъргачите пред тях.
— Глупости. Нямаме никакъв проблем. Не сме се чували от година.
— Джеръм Зандър Палц… Джърси. Кое име искаш да ти издялат на камъка?
— Какъв камък? Защо просто не…
— Камъкът, който ще поставят на скапания ти гроб.
Това най-после накара Палц да млъкне. Карч го погледна и кимна.
— Адски е сериозно, тъпако. Видели са буса ти. Снощи. Има го на запис.
Джърси разтърси глава, сякаш се мъчеше да се събуди от някакъв кошмар.
— Нямам представа за какво говориш. Къде отиваме?
— На някое спокойно място. Където ще можем да си поприказваме.
— Че ние не си приказваме, човече. Ти приказваш, а аз нямам представа за какво говориш.
Вече бяха напуснали промишлените райони на града и сградите постепенно оредяваха. Карч погледна Палц и забеляза, че е започнал да осъзнава положението. С всички ставаше така, щом разберяха, че наближават пустинята. Той взе пистолета и го сложи в скута си с дулото към Джърси.
— Мамка му! — възкликна Палц. — Оная гадна кучка!
Карч широко се усмихна.
— Коя е тя?
— Казва се Каси Блак — без колебание отвърна Джърси. — Мамка й, човече. Не съм се опитвал да я пазя.
Джак присви очи и се замисли. Името му звучеше смътно познато, но в момента не можеше да си спомни откъде.
— Преди шест години тя беше с Макс Фрилинг.
Карч го погледна невярващо.
— Няма лъжа, човече. Спомняш ли си я?
— Но нали я пратиха в „Хай Дезърт“?
— Да, само че са я пуснали. Каза, че живеела в Калифорния. В Лос Анджелис.
Джак си погледна часовника. От срещата му с Грималди в стая 2014 бяха минали три часа, а вече разполагаше с име и версия. Той раздвижи рамене и се наслади на възбудата, която се надигаше в гърдите му. После се върна към непосредствения проблем.
— Нали разбираш, Джеръм, мислех си, че имаме уговорка. Мислех си, че ще ме предупреждаваш всеки път, щом научиш нещо, свързано с „Клеопатра“. Известно ти е, че когато съм в офиса, проверявам телефонния секретар по два-три пъти на ден. Странно, не си спомням да съм получавал съобщения от теб.
— Виж, не знаех, че ще е в „Клеопатра“, пък и да знаех, нямаше как да ти се обадя. Мамка му, бях завързан, човече!
— Завързан ли?
— Да, отзад в буса.
През следващите десетина минути Палц му разказа своята версия за предишната нощ. Карч мълчаливо го слушаше и мислено си отбелязваше всички противоречия.
— Така че нали разбираш, не можех да те предупредя — обясни Джърси. — Щях да го направя, но тя ме остави отзад цяла нощ. Виж това, човече.
Той се завъртя и се наведе напред. Карч насочи пистолета към него и Палц вдигна ръце с длани напред. После посочи към ъгълчетата на устата си, по които имаше синини.
— Това е от скапаната лепенка. Казвам ти истината, човече.
— Седни си на мястото.
Джърси се отпусна назад. Известно време пътуваха в мълчание, докато Джак обмисляше разказа му.