Дарлин Гънтър
В понеделник Касиди Блак се призна за виновна по обвиненията в съучастничество в престъплението, преди два месеца довело до драматичната смърт на партньора й. Незабавно последва присъда и я пратиха в щатския затвор.
Двайсет и шест годишната бивша служителка в казино постигна споразумение с окръжната прокуратура и се призна за виновна в непредумишлено убийство и съучастничество в опит за обир. Съдия Барбара Кейлър я осъди на пет до петнайсет години затвор.
Облечена в жълт гащеризон, по време на изслушването Блак почти не говори. След всяко обвинение, прочетено от съдията, тя произнасяше думите «Признавам се за виновна» и накрая заяви, че напълно разбира последиците от признанието си.
Нейният адвокат Джак Милър каза, че този резултат бил възможно най-благоприятен за нея, като се имали предвид категоричните доказателства за съучастничеството й с Максуел Джеймс Фрилинг, завършило с арестуването й и с неговото скачане от прозореца на двайсетия етаж на «Клеопатра».
«Така има шанс да започне живота си отначало» — заяви Милър. — «Ако внимава в затвора, може да излезе след пет години. Тогава ще е на трийсет и една и ще има достатъчно време да се интегрира в обществото.»
Според властите натрупаните срещу Блак улики доказват, че тя е помагала на Фрилинг в обирите на комарджии в хотелските им стаи.“
Карч остави изрезката при другите, без да я дочете докрай. След самопризнанието на Касиди Блак процесът беше станал излишен и това му бе позволило да избегне даването на показания за случилото се в онази стая с Фрилинг. Осъждането й също му даде възможност да предяви претенции за наградата, макар че за да я получи, се наложи да съди Асоциацията на казината. След като плати хонорарите на адвоката и данъците, му останаха двайсет и шест хиляди долара и примката на Грималди на шията му.
„Всичко това ще се промени — каза си Карч. — Скоро. Съвсем скоро.“
Той внимателно сгъна изрезките и прибра папката. После затвори кутията с корнфлейкс и на излизане я остави в кухнята.
25
Докато минаваше през казиното в „Клеопатра“, Карч усети, че го наблюдават, и видя, че Винсънт Грималди го гледа от балкона. Директорът не му направи знак, че е ядосан и го чака. Джак извърна очи и се запъти към асансьорите, като леко ускори крачка.
Две минути по-късно го въведоха в кабинета на Грималди. Там стоеше едър мъж — командващият личната армия на Винсънт. Карч не се сещаше за името му, но си спомняше, че завършва на гласна. Роко, Франко или нещо подобно.
— Той ме чака — каза Карч.
— Да бе, цяла сутрин те търсим.
Джак почти не обърна внимание на множественото число и на снизходителното подсмихване на главореза, който му посочи вратата на балкона.
Докато заобикаляше бюрото, Карч забеляза, че отгоре му са пръснати инструменти и уреди: бормашина, фотоапарат „Полароид“, фенерче и тубичка лепило. Бормашината бе обвита в черен неопрен, зашит с рибарска корда.
— Намерихме всичко това във вентилационната шахта в стая…
— Две хиляди и петнайсет — прекъсна го Джак. — Зная. Казах му, че ще ги откриете там.
И отвърна на снизходителната му усмивка също толкова снизходително. После излезе на балкона и затвори вратата след себе си, като срещна очите на другия мъж през стъклото.
Грималди не се обърна да го посрещне. Държеше се за перилата, вперил очи в морето комарджии под себе си. Карч никога не беше идвал тук. Изпълнен с благоговение, той се огледа, после хвърли поглед назад и видя, че главорезът стои до стъклената врата и го наблюдава. Джак се приближи до Грималди.
— Здравей, Винсънт.
— Къде се губиш, Джак? Търсих те.
— Извинявай, Винсънт, бях зает.
— Какво, костюма ли си обличаше? Прическа ли си правеше?
— Ето ме, Винсънт. Какво искаш?
Грималди се обърна. Беше намръщен.
— Знаеш ли, чудя се дали не допуснах грешка, че ти възложих тая задача. На мен ми е припарило под гъза, а пък ти само си преобличаш костюмите. Може би трябваше да дам работата на Ромеро. Той е много добър.
Карч запази самообладание. Отлично разбираше, че Грималди само пуска пара.
— Както жеЛасш, Винсънт. Но си мислех, че си искаш парите.
— Искам ги, по дяволите!
Избухването на Грималди накара неколцина комарджии под тях да вдигнат поглед. Седяха на масата, върху която преди шест години беше паднал Макс Фрилинг.
Джак реши да престане да го дразни.
— Виж, Винсънт, работех по проблема. Имам напредък. Открих името на жената и зная къде е. Ако не ме беше повикал, вече щях да съм тръгнал след нея.
— Открил си името й, така ли?