— Да. — Карч кимна към масата под тях. — Нали си спомняш оная история с Макс Фрилинг? Дето скочи от двайсетия етаж?
— Разбира се.
— Е, нали тогава арестуваха едно момиче? Съучастничката му.
— Да. Май че и дадоха петнайсет години.
— От пет до петнайсет, Винсънт. Трябва да е била много примерна. Защото е излежала само пет и е излязла. Снощи е била тя.
— Глупости. Тя само му помагаше. Сутринта самият ти каза, че е бил професионалист, който е знаел точно какво прави, мамка му.
— Така е. И все пак е тя. Повярвай ми.
— Кажи ми как разбра.
През следващите десет минути Карч му обясни как се е добрал до Джърси Палц и какво е научил от него.
— Копеле — изруга Грималди. — Надявам се, че си му дал каквото заслужава.
— Не се безпокой за него.
Мрачното лице на директора се сбръчка в усмивка, разкриваща хубавите му бели зъби.
— Не ти викат Валето пика за нищо. Винаги имаш лопата в багажника си.
Карч не отговори, но като че ли спомни за нещо и потупа сакото си под джоба на гърдите си.
— Нося осемте бона, които му е платила за техниката. Само си приспаднах разходите. Ще ти ги оставя на бюрото.
— Много добре, Джак. Знаеш ли какво, и аз имам нещо за геб. И ние открихме едно име.
Джак го погледна.
— Мартин ли е бил вътрешният човек?
Грималди кимна.
— Правеше се на две и половина, ама накрая пропя. Каза ни всичко друго освен името на момичето, защото не го знаеше. Така че с твоята информация вече всичко е ясно.
— А именно?
— Ударът е организиран от някакъв тип от Лос Анджелис на име Лио Ренфроу. Той се е свързал с Мартин и после възложил работата на момичето. Бил посредник в такива дела.
— Откъде е познавал Мартин?
— Не го е познавал.
— Тогава как е установил контакт с него?
— Не е сигурно. Оказа се, че Мартин е поддържал връзка с Чикаго. Преди няколко години в „Нугит“ бил ухо на Джоуи Маркс. Когато Бюрото очисти Маркс и хората му, Мартин напусна „Нугит“ и започна тук. Разбира се, навремето нямах представа за тези неща. Както и да е, той не познавал онзи Ренфроу. Но когато видял, че Идалго печели големи пари на масата за бакара и всяка вечер се прибира в стаята си с куфарче, заключено с белезници за китката му, съобщил в Чикаго и оттам го свързали с Ренфроу.
Карч почти не го слушаше. Споменаването за Чикаго, за участието на така наречената Фирма в удара, караше кръвта да кънти в ушите му. Ръцете му се свиха в юмруци.
— Хей, Джак, чуваш ли ме?
Карч кимна.
— Да.
— Виж, знам, че след случилото се с баща ти и прочее… просто исках да видиш всички карти, нали разбираш?
— Благодаря ти, Винсънт.
— Така че щом момичето и Ренфроу са от Лос Анджелис, парите са там. Трябва да отидеш и да ги вземеш преди да са ги пратили в Чикаго.
— Сигурно вече пътуват за там, Винсънт.
— Може би. Трябва да проверим.
Грималди си погледна часовника.
— Мисля, че все още имаме някакъв шанс. Изтекли са само шест часа и вече знаем всичко. Просто иди там и вземи парите.
— Имаш ли адреса на Лио Ренфроу?
Директорът поклати глава.
— Имаме номера на клетъчния му телефон. Мартин не знаеше нищо повече. Ще трябва да го откриеш на място. Ромеро го записа и ще ти го даде. Записа й името на един мой познат в Лос Анджелис. Ако се нуждаеш от някаква помощ — проследяване на телефонен номер или нещо друго — само му позвъни. Той има много връзки и с удоволствие ще ти услужи. Вземи самолета и най-късно в три ще си там…
— Няма да се кача на самолет, Винсънт. Никога не съм летял.
— Джак, времето е от изключително значение.
— Тогава накарай твоя човек в Лос Анджелис да се заеме с това. Ще отида с кола. Ще пристигна преди пет.
— Добре, става. По пътя можеш да спреш в пустинята 0 да ми свършиш една услуга.
Карч го погледна подозрително.
— Онзи дебелак и Мартин са в една количка за пране на товарната рампа.
— И просто си я оставил там?
— Пратих Лонго да я пази. Никой няма да припари до нея.
Джак поклати глава.
— Накарай Лонго и Ромеро да се погрижат за нея. Трябва да вървя, Винсънт.
Грималди насочи показалец към него.
— Добре, Джак, но този път искам да ме държиш в течение. Разбираш ли ме?
— Отлично.
— Тогава върви да вземеш парите, Джак.
Преди да излезе от балкона, Карч за последен път погледна към казиното. Харесваше му гледката оттук. Той кимна и отвори стъклената врата.
ЛОС АНДЖЕЛИС
26
В дванайсет по обед Каси Блак натисна звънеца на Лио Ренфроу и едва не се преви надве, когато дори само това движение накара ръката й да се сгърчи от болка. Лио й отвори и тя бързо се шмугна вътре. Той огледа улицата и се завъртя към нея. Държеше пистолет.