„Уорнър Поуст Енд Пак Ит“ се помещаваше в едноетажна сграда. Между всички постройки на улицата имаше разстояние от трийсетина сантиметра до метър. Джак се шмугна в процепа между съседните две къщи. Широчината му бе около петдесет сантиметра и пешеходците го бяха използвали като място за изхвърляне на боклук. Карч затъна до коленете в отпадъци — предимно бутилки и смачкани опаковки от закуски. В тясното пространство се носеше отвратителна смрад на урина. Появата му ъ цепнатината накара някакво невидимо създание шумно да изтрополи и да се скрие още по-навътре в мрака.
Карч застана на около метър от отвора и зачака. Беше сигурен, че тойотата ще се върне и че зад волана ще е Лио Ренфроу. Предстоеше му нещо, което бе правил много пъти, но никога толкова бързо, колкото трябваше да действа сега. Предполагаше, че инсталирането ще му отнеме по-малко от минута. Не можеше да си позволи никакви забавяния и грешки.
Чу се шум на приближаващ се автомобил. Карч приклекна и се скри зад дъската. Даже да гледаше в пролуките между постройките, Ренфроу едва ли щеше да го забележи, освен ако не спреше и не го осветеше с фаровете.
Колата бавно мина покрай него и той я чу да спира пред пощата. Карч се приближи към ръба на сградата, надникна и видя, че наистина е тойотата. Двигателят работеше. Джак отстъпи назад и зачака. Знаеше, че може още в този момент да изскочи и да хване Ренфроу, но щеше да е рисковано да го направи на открито. Освен това на първо място бяха парите. Трябваше да проследи Ренфроу до дома му, до мястото, където той се чувстваше в безопасност. Знаеше, че там ще открие или милионите, или следа към Касиди Блак.
Двигателят на тойотата угасна. Карч се облегна на стената, после се наведе напред, заслуша се и чу, че вратата на автомобила се отваря и затваря. Последваха стъпки по асфалта. Отново надзърна иззад ъгъла. Около четирийсет и пет годишен строен мъж отключваше вратата на „Уорнър Поуст Енд Пак Ит“.
Лио Ренфроу.
Преди да влезе, той се огледа. Карч се спотаи зад ъгъла и щом чу вратата да хлопва, незабавно напусна скривалището си и отиде при колата. Включи фенерчето си и насочи лъча към задната броня. Бе поставял проследяващи устройства на тойоти, но никога на „Камри“. И все пак знаеше, че много от различните модели отдолу си приличат. В това отношение не очакваше проблеми.
Легна по гръб на дъската, хвана се за долната страна на бронята и се изтегли под автомобила. Беше тясно и горещо, гърдите му се притискаха към мазната повърхност и трябваше да държи лицето си настрани, за да не се одраска или изгори.
Протегна ръка и извади сателитния предавател и клетъчния излъчвател от десния джоб на крачола си. Двете миниатюрни квадратни устройства бяха залепени едно за друго. Основата на предавателя бе магнитна. Карч ги инсталира точно под шофьорската седалка. Въпреки магнита винаги взимаше допълнителни мерки за подсигуряване, затова откъсна от десния си ръкав две дълги парчета изолирбанд и ги залепи на кръст отгоре.
С помощта на безшумната бормашина на Касиди Блак бързо свърза заземяващия проводник за заглушителя. После се плъзна навън и погледна към витрината на пощата, но не успя да види Ренфроу и да прецени още с колко време разполага.
Изтегли се обратно под тойотата и издърпа електрическия проводник, който минаваше по средата на кухината на купето. Разряза с нож пластмасовата обвивка и бързо извади жиците. Избра червената, която свързваше акумулатора със задната част на автомобила, най-вероятно с лампичката в багажника. Защипа проводника на предавателя за жичката и натисна клемата, докато не усети, че зъбците й пробиват изолацията. Под изолирбанда светна червената лампичка на устройството.
Нямаше време да връща проводниците на мястото им, така че премина към последния етап от инсталирането-антената. Точно когато я вадеше от левия джоб на крачола си, чу, че вратата на пощата се отваря. Бързо лапна светещия край на фенерчето и зачака.
Вратата се затвори и Карч видя краката на Ренфроу, който заобиколи тойотата. Искаше му се да изругае. Той започна да размотава кабела на антената.