Карч замълча, но не за по-силен ефект. Всеки път, щом си мислеше за тази история или я разказваше, гневът кипваше в гърлото му като киселина.
— И единият от тях, шефът, носел чук. Не казали нито дума. Просто го сграбчили и го натиснали върху капака на колата му. Единият му запушил устата с вратовръзката си. После мъжът с чука строшил един по един всичките му пръсти. По някое време илюзионистът припаднал и когато свършили, тримата просто го оставили да лежи на бетона до автомобила си. Никога повече не работи като фокусник. Дори не можеше да скрие в дланта си монета. Изпускаше я на пода всеки път, щом опиташе. Затова си изкарваше прехраната като шофьор на такси и накрая умря като алкохолик.
Карч погледна Ренфроу в очите.
— Знаеш ли кой е бил мъжът с чука?
Лио поклати глава.
— Джоуи Маркс. Босът на Фирмата във Вегас.
— Джоуи Маркс е мъртъв — отвърна Ренфроу. — И както ти казах, не работя нито за Фирмата, нито за никой друг.
Джак се изправи и излезе иззад бюрото.
— Дойдох за парите — тихо каза той. — Откраднал си ги от неподходящи хора и затова дойдох да уредя въпроса. Не ми пука дали работиш за Чикаго. Но няма да си тръгна без парите.
— Какви пари? Аз продавам паспорти. Инвестирам в шампанско. Не крада парите на хората.
— Чуй ме, Лио. Мартин е мъртъв. Джърси Палц също. Нали не искаш да идеш при тях? Е, къде са парите? Къде е Каси Блак?
Ренфроу сведе глава, сякаш се замисли. После каза:
— Върви на майната си.
Карч поклати глава.
— Не, Лио, този път ти ще вървиш на майната си.
И насочи пистолета надолу и спокойно стреля. Куршумът улучи лявото коляно на Ренфроу, прониза костта и плътта, удари се в теракотените плочки и отскочи към вратата. Къщата бе построена в началото на 60-те години преди използването на безопасно стъкло да стане задължително. То се пръсна на големи остри парчета, които се посипаха по пода и се натрошиха на по-дребни късчета. Лио се свлече на пода и се хвана за коляното с две ръце. Лицето му беше сгърчено от болка.
Карч не бе имал намерение да вдига толкова шум. Погледна към двора. Надяваше се, че автомобилите по магистралата са заглушили изстрела.
Ренфроу пъшкаше. Подът бързо стана лепкав от кръв. Джак се приближи и се наведе над него.
— Дай ми парите, Лио, и ти обещавам, че краят ти ще е бърз и безболезнен.
Зачака, но не получи отговор. Лицето на Ренфроу стана алено. Устните му оголваха здраво стиснатите му зъби.
— Лио? Лио, чуй ме. Знам, че адски те боли, но ме изслушай. Ако не ми дадеш парите, ще продължим цяла нощ. Мислиш, че сега те боли ли? Не можеш да си представиш какво…
— Майната ти! Не са у мен.
Карч кимна.
— Е, това поне е някакъв прогрес, нали? Вече преминахме етапа на „Какви пари?“. Къде са, щом не са у теб?
— Вече са в Чикаго — прекалено бързо отговори Ренфроу. Джак внимателно се вгледа в лицето му и реши, че лъже.
— Не съм убеден, Лио. Къде е момичето? Каси Блак, Лио, къде е?
Ренфроу мълчеше. Карч отстъпи назад и простреля другото му коляно.
Лио изкрещя и забълва порой от ругатни. После се претърколи по корем и скри лицето си в шепи.
— Добре, добре — изпъшка той. — Ще ти кажа. Ще ти покажа.
— Чудесно. Ето че стигнахме донякъде.
Ренфроу вдигна глава и запълзя на лакти към разбитата врата, като влачеше неподвижните си крака и оставяше кървава диря.
— Ще ти кажа — през сълзи повтори той. — Ще ти покажа.
— Тогава казвай, Лио — рече Карч. — Къде отиваш? Никъде не можеш да избягаш. Дори не си в състояние да вървиш. Просто ми кажи къде са.
Ренфроу мъчително се приближи още малко към вратата.
— Виждаш ли… виждаш ли… заради гадната луна… блудната луна…
— Какви ги дрънкаш? Къде са парите?
Карч осъзна, че е прекалил. Лио започваше да бълнува заради болките и загубата на кръв. Скоро щеше да стане съвсем безполезен.
— Блудната луна — повтори той. — Заради блудната луна е.
— Блудна луна ли? — попита Джак. — Какво означава това?
Ренфроу го погледна. Изглеждаше почти спокоен.
— Означава, че може да се случи всичко, копеле гадно.
Сега гласът му бе силен. Внезапно той се надигна на длани и се хвърли към вратата. Единственото останало стъкло в рамката се заби в шията му.
Карч прекалено късно разбра какво прави.
— Не, по дяволите!
Той сграбчи Лио за яката, смъкна го от стъклото и го пусна на пода. После го претърколи по гръб.