Върна се в спалнята. Момичето стоеше до отсрещния край на масата и надзърташе под покривката. Той бързо се приближи и осъзнал, че „Беретата“ е в антрето, бръкна под сакото си за „Зиг Зауъра“. Не искаше да го вади пред детето, ако не се налага.
— Какво гледаш?
— Нищо.
Джак я блъсна настрани и рязко дръпна покривката, готов да извади пистолета. Отдолу нямаше нищо.
— Търсиш къде да се скриеш, а?
— Не, просто гледам.
Карч взе една от салфетките и се върна при алуминиевия съд.
— Хайде да видим какво са ни донесли — каза той и вдигна капака. Вътре имаше все още цвъртяща пържола и картофено пюре. Месото бе сурово и кръвта се смесваше с горещото масло.
— Отврат — рече Джоди.
— Какво говориш? По дяволите, това е произведение на изкуството. Хайде сега да проверим какво има за теб.
Вдигна другия капак. Макарони с месо.
— Това не са спагети.
— Имаш право. Но това не би трябвало да те интересува, нали не си гладна?
Той отиде до леглото и смъкна калъфката на едната възглавница. Сгъна я на четири и я постави в отворената си длан. С помощта на салфетката избута горещата чиния върху калъфката и постави в джоба на ризата си единия комплект прибори.
— Знаеш ли, аз ще ям в другата стая и ще те оставя да си гледаш филмчетата. Ако щеш яж, не ми пука, хлапе. Така или иначе, не ми досаждай.
— Няма.
— Добре.
Карч остави чинията си на бюрото и се върна в спалнята за колата и солницата. После отново омота бравите на вратата с кабела и отиде да вземе „Беретата“ от масичката в антрето. След което насоли пържолата и започна да лапа големи, горещи парчета месо.
44
Каси се претърколи изпод леглото, долепи показалец до устните си, за да напомни на Джоди да пази тишина, и взе дистанционното управление на телевизора. Бавно усили звука, за да заглуши шепота им и другите шумове, които можеха да издадат. После заобиколи леглото, отиде при момиченцето и го прегърна. То се вдърви — нали нямаше представа коя е тя. Каси се отдръпна, постави длани на раменете й и клекна.
— Добре ли си, Джоди?
— Искам мама и татко.
Каси отдавна беше мислила за този момент. Не за конкретните обстоятелства, а за мига, в който ще е толкова близо до дъщеря си и ще трябва да се опита да й обясни.
— Джоди, аз… — започна тя, но не довърши. Реши, че ще е по-добре да го отложи за по-късно. Детето вече бе объркано и уплашено. — Джоди, казвам се Каси и ще те отведа оттук. Онзи човек направи ли ти нещо?
— Накара ме да…
Каси бързо долепи показалец до устните й, за да й напомни да шепне.
— Накара ме да вляза в колата му. Каза, че бил фокус-ник и че татко устройвал тук тържество за мама.
— Излъгал те е, Джоди. Аз ще те отведа оттук. Но трябва да сме много…
Чу шум откъм вратата и млъкна.
Карч размота кабела от бравите и отвори вратата на спалнята. Влезе и погледна момичето на леглото. Джоди криеше лицето си в шепи. Той плъзна очи по стаята и не забеляза нищо необичайно.
— Достатъчно високо ли ти е? — попита Джак.
— Какво?
— Казах, достатъчно висо…
Той замълча, когато видя, че детето се усмихва, разбрало шегата. Предупредително вдигна показалец и се приближи до завесите, дръпна ги и погледна. През атри-ума долу се виждаха оживените игрални маси.
— Кретени — рече Карч. — Никой не може да победи казиното.
— Какво? — попита Джоди.
Той се обърна и я погледна. После очите му се насочиха към количката и недокоснатата чиния с макарони.
— Казах, че е по-добре да си изядеш вечерята, хлапе. Няма да получиш друга.
— Ще вечерям, когато дойде татко.
— Както искаш.
Джак излезе, затвори вратата и този път реши, че няма нужда от кабела.
— Къде ще иде? — каза си той и се върна при пържолата си.
Когато чу, че вратата се затваря, Каси прибра швейцарското си ножче и слезе от тоалетната чиния. Беше се приготвила да скочи върху Карч, ако реши да претърси банята. Върна се в спалнята и прошепна в ухото на Джоди, че се е справила чудесно.
— Сега трябва да вляза в банята и да позвъня по телефона. Този път искам да дойдеш с мен. Така, ако той се върне, можеш да му кажеш, че пишкаш.
— Не ми се пишка.
— Зная, миличка, но можеш да му го кажеш.
— Става.
— Добро момиче.
Каси я целуна по главичката и си помисли, че за последен път го е правила в болницата в „Хай Дезърт“. Тогава до леглото й стоеше сестра и нетърпеливо протягаше ръце за бебето.
Косата на Джоди миришеше на детски шампоан и това напомни на Каси за всичко, което е пропуснала. За миг трябваше да спре и да се облегне на леглото.
— Добре ли си? — прошепна момиченцето.