Каси се усмихна и кимна. После отведе дъщеря си в банята и заключи. Взе една от хавлиените кърпи, пусна я на пода и я притисна към пролуката под вратата.
— Татко прави така, когато пуши в банята — каза детето. — На мама не й харесва, защото мирише.
Каси се изправи, повдигна Джоди и я настани върху затворената тоалетна дъска. Черният сак лежеше върху казанчето зад нея.
— Ако той се опита да отвори или почука, кажи му, че не може да влезе, защото пишкаш. После пусни водата и излез. Но запомни — преди това вдигни хавлията и я хвърли във ваната, за да не я види, разбираш ли?
— Разбирам.
— Браво. Сега стой тук. Аз ще се обадя по телефона от кабината за душа.
— На татко ли ще звъниш?
Каси тъжно се усмихна.
— Не, малката ми, не още.
— Не съм малка.
— Зная. Извинявай.
— И той ми казва така.
— Кой?
— Фокусникът. Вика ми „малката“.
— Сгрешил е. Ти си голямо момиче.
Тя взе сака и още една хавлия и влезе в кабината за душа. Внимателно и тихо я затвори и извади от джоба си клетъчния телефон. Беше откъснала лист хартия от рекламния бележник в спалнята. Най-отдолу бе отпечатан номерът на „Клеопатра“. Каси преметна хавлията върху главата си, за да заглуши шума, и го набра. После тихо поиска да я свържат с Винсънт Грималди. Отговори й някой, който й каза, че в момента господин Грималди бил зает и че с удоволствие щял да му предаде съобщението й.
— Той би желал да разговаря с мен.
— Защо, госпожо?
— Просто му кажете, че има два и половина милиона причини да разговаря с мен.
— Един момент, моля.
Каси нервно зачака. Чудеше се след колко време Карч отново ще провери Джоди. След цяла минута в слушалката се разнесе спокоен мъжки глас.
— Кой е?
— Господин Грималди? Винсънт Грималди?
— Да, кой се обажда?
— Просто исках да ви благодаря.
— За какво? Два и половина милиона причини… Какви два и половина милиона причини?
— Предполагам, че Джак още не ви е съобщил.
Последва продължително мълчание. Каси вдигна кърпата и погледна през стъклената врата на кабинката. Джоди седеше, където я бе оставила, и си играеше с рулото тоалетна хартия.
— Искате да кажете, че Джак Карч е взел парите?
Тя отново пусна хавлията върху главата си. Грималди за пръв път използваше думата „пари“. Беше се хванал на въдицата.
— Да, дадох му ги, както се бяхме договорили. Просто исках да ви благодаря. Той ми каза, че вие сте одобрили размяната.
Гласът на Грималди стана настойчив. Каси реши, че планът й е успял, и това я изпълни с възбуда.
— Не ми е ясно какво… можете ли да говорите по-високо? Почти не ви чувам.
— Съжалявам. Обаждам ви се от колата по клетъчния си телефон и дъщеря ми спи. Не искам да я будя. А и тук в пустинята връзката е ужасна.
— Какво точно ви каза Карч, че съм одобрил? Каква размяна?
— Нали разбирате, размяната. Дъщеря ми и аз за парите. Казах му, че не сме знаели за подкупа, хората от Маями и така нататък. Веднага щом отворих куфарчето и видях всички онези пари, осъзнах, че сме допуснали грешка. Искахме да върнем парите. Радвам се, че успяхме да…
— Казвате, че в момента парите са у Карч, така ли?
Каси затвори очи. Беше захапал въдицата.
— Ами, той ще ви съобщи. Но спомена, че първо трябвало да уреди нещо. Когато тръгвахме, разговаряше по телефона. Беше…
Връзката прекъсна. Грималди бе затворил.
Каси прибра телефона в джоба си, свали хавлията и излезе от кабинката. Коленичи пред Джоди и започна да й развързва гуменките.
— Трябва да вървим, Джоди. И да се събуем, за да не издаваме никакъв шум.
— Защо?
— Защото ще се качим на тавана и ще пропълзим по един тунел, който ще ни отведе при асансьора.
— Ще се виждаме ли пак с онзи човек?
— Никога вече.
45
От пържолата още капеше кръв, точно както я обичаше. Карч беше толкова гладен и месото бе толкова вкусно, че изпитваше почти религиозно вдъхновение, докато се хранеше. Потапяше всяко парче в пюрето преди да го лапне. Бе напълно погълнат от този процес и се изненада, когато вратата на стаята се отвори. Влезе човек, когото познаваше отнякъде, последван от Винсънт Грималди и шефа на главорезите му Ромеро. Телохранителите държаха пистолети.
Карч остави вилицата в чинията си.
— Вкусно ли е, Джак? — попита Грималди.
— Превъзходно, Винсънт. Малко си подранил.
— Съмнявам се. По-скоро малко съм закъснял.
Джак се намръщи и се изправи. Инстинктивно разбираше, че се е случило нещо лошо и е загазил. Той взе салфетката от бюрото и си избърса устата. После отпусна ръце, като продължаваше да държи салфетката. Съвсем небрежно. Микеланджеловият Давид. До последната подробност.