Отстъпи назад, хвана Ромеро за единия крак и го изтегли до прага на асансьора така, че да не позволи на вратата да се затвори. Премери пулса на жертвите си и след като се увери, че наистина са мъртви, извади „Зиг Зауъра“ от пояса на Мартин. Погледна дали по оръжието няма кръв и го прибра в кобура си. Претърси телохранителя, откри заглушителя в джоба на панталона му и го взе.
Накрая се огледа и видя оградено с мрежа пространство, в което имаше голяма количка за бельо. Вратата бе заключена. Джак се отдръпна назад и изрита ключалката с тока на обувката си. Вратичката хлътна навътре. Той прекатури количката и няколкото купчини чисти хавлиени кърпи се изсипаха на пода.
Трябваше да напрегне всички сили, за да натовари трите трупа. После попи кръвта с хавлиите. Когато свърши, взе от една от лавиците одеяло, покри количката, избута я в решетката и затвори вратата.
46
Тя чу изстрелите и я полазиха тръпки.
— Каси?
Каси погледна към светлината на фенерчето в шахтата. Джоди беше уплашена. Не можеше да определи откъде са се разнесли гърмежите. Тя запълзя към детето.
Джоди седеше сгушена до решетката. Когато Каси се приближи, момиченцето насочи лъча към нея.
— Чух някакви звуци, Каси.
— Всичко е наред, Джоди. Всичко е наред. Вече мога да заобиколя и да дойда за теб. Ти ме чакай тук. Чакай ме.
— Не! Недей…
Каси запуши устата й.
— Шепни, Джоди. Трябва да ме почакаш тук. Няма друг начин. След пет минути ще съм при теб. Обещавам. Става ли?
— Става — тихо отвърна детето. — Ще те чакам.
Каси я погали по бузата. После запълзя заднишком към стая 2001.
Когато стигна до отвора, изрита капака и той се залюля надолу на единствения си винт. Каси се промуши през дупката и стъпи върху количката за рум-сървиз. Слезе, отиде при телевизора и понечи да го изключи, за да чува по-добре — и изведнъж някакъв глас зад нея я накара да замръзне.
— Пак се справи чудесно.
Тя се обърна. Карч стоеше в нишата пред банята. В едната си ръка държеше черния сак, в другата — насочен към нея пистолет. На дулото му бе монтиран заглуши-тел. Той избута с крак количката и влезе в спалнята. Каси отстъпи до телевизора.
Джак мрачно се усмихна.
— Троянският кон — каза той. — Един от най-добрите фокуси в историята.
Каси мълчеше. Стоеше абсолютно неподвижно и се надяваше, че звукът на телевизора няма да позволи на Джоди да ги чуе.
— Знаеш ли какви са онези решетки, на които си се натъкнала в шахтата? — попита Карч. — Поставиха ги след ударите ви с Макс. Във всички хотели. Може да се каже, че имате известна заслуга за превръщането на Лас Вегас в безопасно място за комарджиите и техните семейства.
Той отново се усмихна.
— Къде е момичето?
Каси посочи сака в ръката му.
— Имаш парите, Карч. Имаш и мен. Остави я.
Джак се намръщи, сякаш действително обмисляше тази идея. После поклати глава.
— Не мога. Не понасям свидетелите.
— Тя още няма шест годинки. Каква опасност може да представлява за теб?
Той не обърна внимание на въпроса й и махна с пистолета.
— Да идем в другата стая. Онзи прозорец ми харесва повече. Симетричен е. Прозорецът на Макс.
Каси бавно закрачи към вратата. Мислено прехвърляше възможностите. Реши, че единственият й шанс е на прага. Трябваше да го направи, въпреки че той щеше да го очаква. Тя здраво стисна ремъка на чантата с инструментите…
И изведнъж отново я спря глас. Ала не гласът на Карч.
— Само да си й направил нещо!
Каси се обърна. Карч инстинктивно бе насочил пистолета към отвора на вентилационната шахта. Там се виждаше личицето на Джоди.
Каси инстинктивно пристъпи към Карч, замахна с чантата и в същото време извика:
— Бягай, Джоди!
Сакът със стоманените инструменти тежко се стовари върху тила му. Той стреля — въпреки заглушителя гърмежът прозвуча силно, — но не улучи и куршумът се заби в огледалото в нишата.
Тя се хвърли върху него, докато все бе приведен, и преметна сакото над главата му. После рязко повдигна коляно и го заби в лицето му.
Карч отчаяно се въртеше и размахваше ръце. Тя отскочи. Той вдигна пистолета и започна да стреля слепешката. Каси успя да скочи върху леглото, претърколи се през него и приклекна зад Карч.
Джак продължаваше да стреля. Куршумите попадаха в стените и на два пъти улучиха прозореца — по стъклото плъзнаха пукнатини. Накрая се изправи и свали сакото от главата си. За да го направи, трябваше да пусне сака с парите.
Карч бе объркан. Гледаше нощния Лас Вегас през стена от напукано стъкло. Нямаше и следа от Касиди Блак. Той осъзна, че е уязвим, и понечи да се завърти. В този момент нещо тежко и твърдо го блъсна отзад и Карч полетя към стъклото.