Готова съм да се явя на интервю в удобно за Вас време и бих се радвала на възможността да работя в Новия свят.
С уважение,
Трудно му бе да повярва, че съществува учебно заведение като девически колеж „Челтнъм“ или пък населено място на име Мъч Хедъм. Какво пък оставаше за твърденията за отлични оценки и никаква диплома.
Помоли секретарката си да се обади във Вашингтон. Когато най-сетне се свърза с човека, който му трябваше, прочете писмото на глас.
Гласът от Вашингтон потвърди, че всяка дума може и да е истина — нямало причина да се съмнява в достоверността на писмото.
— Сигурна ли сте, че наистина има девически колеж „Челтнъм“? — настоя Авел.
— Повече от сигурна, господин Розновски. Аз самата съм го завършила — отвърна секретарката на британския посланик.
Вечерта Авел прочете отново на глас писмото — този път на Зофя.
— Какво ще кажеш? — попита той, макар че вече бе взел решение.
— Не ми харесва — отвърна Зофя, без да престава да чете списанието си. — Щом трябва да вземем жена, защо да не е американка?
— Помисли за преимуществата, които би имала Флорентина, ако се обучава от английска гувернантка. — Авел замълча. — Може дори и за теб да е добра компания.
Този път жена му вдигна поглед.
— Защо? Да не би да се надяваш, че ще образова и мен?
Авел не отговори.
На следващата сутрин прати телеграма до Мъч Хедъм и предложи на мис Тредголд мястото на гувернантка.
Когато след три седмици отиде да я посрещне на гарата на улица „Ласал“, веднага разбра, че изборът му е бил правилен. Позна я още като я видя самичка на перона с три различни по големина куфара. Беше висока, слаба и имаше малко надменен вид, а кокът й я правеше поне с пет сантиметра по-висока от работодателя й.
Зофя обаче посрещна мис Тредголд като натрапница, дошла да подрони позицията й на майка. Когато двете отидоха до детската стая, Флорентина не се виждаше никъде. Но изпод леглото към тях се взираха две подозрителни очички. Мис Тредголд първа забеляза момичето, коленичи и каза:
— Страхувам се, че няма да съм ти от особена полза ако останеш там, дете. Прекалено голяма съм, за да се побера под леглото.
Флорентина се разкикоти, изпълзя навън и каза:
— Много смешно говориш. Откъде си?
— От Англия — каза мис Тредголд и седна до нея на леглото.
— Къде е Англия?
— На една седмица оттук.
— Неее, колко е далече?
— Зависи от това как пътуваш. По колко начина бих могла да измина такова дълго разстояние? Можеш ли да се сетиш за три?
Флорентина се съсредоточи.
— Ами ще се кача на колелото и когато стигна края на Америка, ще се кача на…
Никоя от двете не забеляза, че Зофя е излязла.
Само след два дни мис Тредголд стана за Флорентина братът и сестрата, които тя никога нямаше да има.
Флорентина прекарваше часове само в слушане и Авел с гордост гледаше как старата мома на средна възраст (изобщо не беше в състояние да приеме, че е колкото него — на тридесет и две) учи четиригодишната му дъщеря на неща, за които и самият той с удоволствие би научил нещо повече.
Авел попита Джордж дали може да изреди имената на шестте съпруги на Хенри VIII — ако не можеше, май нямаше да е зле да назначат още две гувернантки от девическия колеж „Челтнъм“, преди да се окаже, че Флорентина знае повече от тях. Зофя не искаше и да знае за Хенри VIII и шестте му жени и все още смяташе, че дъщеря им трябва да бъде възпитавана според простите полски традиции; отдавна обаче се бе отказала да убеждава Авел по този въпрос. Постара се да си състави такъв режим, че да не се среща с гувернантката през по-голямата част от деня.
От друга страна, програмата на мис Тредголд беше нещо средно между дисциплината на Кралската гвардия и педагогическата система от осемнайсети век. Флорентина ставаше точно в седем, сядаше да закусва с гръб, който никога не докосваше облегалката на стола, и получаваше уроци по обноски на масата. Между седем и половина и осем без четвърт мис Тредголд избираше две-три заглавия от „Чикаго Трибюн“, прочиташе ги и ги обсъждаше с нея, като я препитваше отново един час по-късно. Флорентина незабавно прояви интерес към свързаните с президента новини — може би защото бе кръстен на мечето й. Мис Тредголд откри, че й се налага да посвети значителна част от свободното си време на изучаване на тънкостите на странната американска система на управление, за да е сигурна, че въпросите на възпитаницата й няма да останат без отговор.