— Благодаря, мис Тредголд. ФДР има нужда от всеки приятел.
Когато Авел се прибра малко след десет — напоследък закъсняваше почти всяка вечер — мис Тредголд му каза, че иска да си поговорят. Авел се изненада от молбата й и незабавно я покани в кабинета си. За година и половина, откакто бе при тях, мис Тредголд винаги бе докладвала за развитието на дъщерята на господин Розновски веднъж седмично — в понеделник, между десет и десет и тридесет сутринта, когато Флорентина заедно с майка си посещаваше месата в катедралата „Светото Име“. Докладите й неизменно бяха ясни и точни; ако не друго, тя имаше склонност да подценява постиженията на детето.
— Какво има, мис Тредголд? — попита Авел, като се мъчеше да изглежда спокоен. Подобно нарушаване на установения ред го изпълни със страх — опасяваше се, че гувернантката ще иска да напусне.
Мис Тредголд му разказа за случилото се в училището.
С напредването на разказа лицето на Авел ставаше все по-червено и когато мис Тредголд привърши, бе станало алено.
— Това е недопустимо — бяха първите му думи. — Флорентина незабавно трябва да бъде преместена оттам. Утре лично ще се срещна с госпожица Алън и ще й кажа точно какво ми е мнението за нея и нейното училище. Предполагам, че одобрявате решението ми, мис Тредголд.
— Не, сър, не го одобрявам — последва необичайно острият отговор.
— Моля? — невярващо каза Авел.
— Смятам, че заслужавате точно толкова упреци, колкото и родителите на Едуард Уинчестър.
— Аз? Защо?
— Би трябвало отдавна да сте казали на дъщеря си какво е да бъде полякиня и как да се справя с проблемите, които могат да възникнат от това. Би трябвало да й обясните дълбоко вкоренените предразсъдъци на американците към поляците. Предразсъдъци, които по мое лично мнение заслужават точно толкова упрек, колкото предубежденията на англичаните към ирландците и са само на крачка от варварското поведение на нацистите по отношение на евреите.
Авел не отговори. Беше минало много време, откакто някой му бе казвал, че е постъпил неправилно.
— Имате ли да ми кажете още нещо? — попита той, след като най-сетне дойде на себе си.
— Да, господин Розновски. Ако преместите Флорентина от Латинското училище, незабавно ще подам оставка. Ако избирате да избягате още при първия случай, когато детето ви се сблъска с някакъв проблем, как бих могла да я науча да се справя с живота? При положение че собствената ми страна е във война само защото искахме да вярваме, че Хитлер е разумен човек, макар и объркан, едва ли можете да очаквате от мен да предам същото невярно обяснение на нещата и на Флорентина. Сърцето ми се къса при мисълта да я напусна, защото не бих могла да обичам Флорентина повече дори да беше мое дете, но не мога да се съглася да прикривам истинския свят само защото имате достатъчно пари, за да държите истината удобно скрита още някоя и друга година. Извинявайте за прямотата ми, господин Розновски. Мисля, че отидох прекалено далеч, но не мога да укорявам предразсъдъците на другите хора и същевременно да прощавам вашите собствени.
Авел се облегна в креслото си и дълго остана безмълвен.
— Мис Тредголд, би трябвало да бъдете посланик, а не гувернантка — каза накрая той. — Разбира се, че сте права. Как ще ме посъветвате да постъпя?
Мис Тредголд, която все още стоеше права (не можеше и да си помисли да седи в присъствието на работодателя си, освен ако не е с Флорентина), се поколеба.
— Детето трябва да става половин час по-рано всяка сутрин и да учи история на Полша. Трябва да знае защо поляците са велика нация и защо са готови да предизвикат мощта на Германия, въпреки че сами никога не биха могли да победят. Така ще може да се изправи срещу онези, които се подиграват заради произхода й, със знания, а не с невежество.
Авел я погледна право в очите.
— Сега разбирам какво е имал предвид Джордж Бърнард Шоу, когато казва, че за да разбереш защо Англия е велика, трябва да срещнеш английска гувернантка.