Едуард Уинчестър стана да заеме мястото й и няколко от момчетата от класа започнаха да скандират за него, докато вървеше към черната дъска. Тогава за първи път Флорентина разбра, че някои от гласовете са решени още преди да се стигне до речите. Можеше само да се надява, че същото се отнася и за нея самата. Едуард каза на съучениците си, че победата в състезание по кикбол е равносилна на победа в името на страната и че и в двата случая Уилки подкрепя всичко, в което вярват родителите им. Нима искат да гласуват срещу желанията на своите бащи и майки, защото ако те наистина подкрепят ФДР, ще изгубят всичко? Тези думи бяха посрещнати с взрив от овации и ръкопляскания и затова той ги повтори. В края на речта си Едуард също бе награден с ръкопляскания и усмивки, но Флорентина се помъчи да убеди самата себе си, че те не са толкова шумни и многобройни като нейните.
След като Едуард си седна, госпожица Евънс поздрави двамата претенденти и помоли двадесет и седемте гласоподаватели да откъснат по един лист от тетрадките си и да напишат на него името на избраника си. Писалките бързо се потопиха в мастилниците и заскърцаха по хартията. Бюлетини се поправяха, сгъваха и предаваха напред към госпожица Евънс. След като получи и последната, преподавателката започна да разгъва листовете един по един и да ги подрежда на две купчинки на бюрото си. Това продължи сякаш часове. Цялата стая бе притихнала по време на преброяването — събитие, което само по себе си бе необичайно. Когато госпожица Евънс приключи с разгъването, преброи бавно и внимателно двадесет и седемте листа, след което направи повторна проверка.
— Резултатът от нашите избори — Флорентина задържа дъх — за президент на Съединените щати е тринадесет гласа за Едуард Уинчестър — Флорентина ахна, беше спечелила… — и дванадесет гласа за Флорентина Розновски. Двама души са пуснали празни бюлетини, което означава „въздържал се“.
Флорентина не можеше да повярва на ушите си.
— Ето защо обявявам Едуард Уинчестър, представляващ Уендъл Уилки, за новия президент.
Това бяха единствените избори, които ФДР изгуби през тази година, но Флорентина не бе в състояние да скрие разочарованието си и изтича да се скрие в съблекалнята на момичетата, за да не я видят как плаче. Когато излезе, Мери Джил и Сюзи Джейкъбсън я чакаха.
— Няма значение — каза Флорентина, като се мъчеше да погледне храбро на резултата. — Поне зная, че вие сте ме подкрепили.
— Не можахме.
— Как така не сте могли? — невярващо попита Флорентина.
— Не искахме госпожица Еванс да разбере, че не знаем как се пише името ти — каза Мери.
На път към къщи мис Тредголд чу историята седем пъти и бе така дръзка да попита дали детето е научило нещо от всичко това.
— Разбира се — категорична бе Флорентина. — Ще се омъжа за мъж с просто име.
Авел се разсмя, когато чу историята вечерта, и я разказа на Хенри Осбърн на вечеря.
— Много внимавай, Хенри. Не след дълго току-виж заела мястото ти.
— Разполагам най-малко с петнадесет години преди да може да гласува, а дотогава ще успея да убедя избирателния район да гласува за нея.
— А какво правиш по въпроса да убедиш Комитета по външните работи, че трябва да влезем във войната?
— ФДР няма да си мръдне пръста, докато не станат известни резултатите от изборите. Всички го знаят, дори и Хитлер.
— В такъв случай само се моля Англия да не изгуби преди да се включим, защото Америка ще трябва да чака до ноември, за да е сигурна, че ФДР ще е новият президент.
През тази година Авел избра архитекти за още два хотела във Вашингтон и Сан Франциско, а освен това започна и първия си проект в Канада — „Барон Монреал“. Макар че мислите му рядко се отдалечаваха от грижите за успеха на веригата, в ума му оставаше и още нещо.
Искаше му се да е в Европа, и то не за да строи хотели.
В края на есенния срок Флорентина за първи път яде бой. По-късно винаги свързваше този случай със снега.
Съучениците й бяха решили да направят голям снежен човек и всеки трябваше да донесе нещо, с което да го украсят. Получи се фигура с очи от стафиди, нос от морков, уши от картофи, стари градинарски ръкавици, пура и шапка, осигурена от Флорентина. През последния ден на срока всички родители бяха поканени да разгледат творението и мнозина обърнаха внимание на шапката. Флорентина сияеше от гордост, докато не пристигнаха майка й и баща й. Зофя избухна в смях, но Авел не бе очарован при вида на копринената си шапка, мъдреща се върху темето на ухиления снежен човек. Когато се прибраха вкъщи, Флорентина бе отведена в кабинета на баща си, където й бе изнесена дълга лекция относно това колко безотговорно е да вземеш нещо, което не е твое. След това Авел я нагласи на коляното си и й нанесе три силни удара с четката за коса.