Никога нямаше да забрави онази събота вечер.
А следващата неделя сутрин щеше да се помни завинаги от цяла Америка.
Изгряващото слънце се появи над Пърл Харбър върху крилете на вражеските самолети и осакати американския военноморски флот, като буквално изтри базата от лицето на земята и уби две хиляди четиристотин и трима американци. Съединените щати обявиха война на Япония на следващия ден, а три дни по-късно — и на Германия.
Авел незабавно извика Джордж и му съобщи, че ще се присъедини към американските части, които отплават за Европа. Джордж протестира, Зофя го умоляваше да не го прави, а Флорентина плачеше. Мис Тредголд не изрази мнението си.
Авел знаеше, че преди да напусне Америка, е нужно да уреди само още едно нещо. Повика Хенри.
— Видя ли обявата в „Уолстрийт Джърнъл“, Хенри? За малко да я подмина покрай всичките новини за Пърл Харбър.
— Имаш предвид сливането на „Лестър“ с „Каин и Кабът“, което предвидих в доклада си от миналия месец ли? Да, вече разполагам с всички подробности. — Хенри му подаде една папка. — Досетих се защо искаш да ме видиш.
Авел прелисти папката, докато не намери въпросната статия — Хенри предвидливо бе подчертал заглавието й в червено. Прочете абзаца два пъти, след което започна да барабани с пръсти по бюрото.
— Това е първата грешка на Каин.
— Може и да си прав — каза Хенри.
— Спечели своите хиляда и петстотин на месец, Хенри.
— Може би е време да ги направим на две хиляди.
— Защо?
— Заради точка седма от правилника на новата банка.
— Защо му е потрябвало изобщо да позволява приемането на тази клауза? — попита Авел.
— За да се предпази. Очевидно на господин Каин никога не му е хрумвало, че някой може да се опита да го унищожи, но при размяната на всички акции в „Каин и Кабът“ срещу същия брой акции в „Лестър“, той е изгубил контрола в едната банка, без да получи контрол в другата, тъй като „Лестър“ е много по-голяма. Макар че държи само осем процента от акциите в новото предприятие, той настоял за включването на този член, за да е сигурен, че е в състояние да спре всяка трансакция за три месеца, включително и назначаването на нов директор.
— Значи единственото, което трябва да направим, е да се сдобием с осем процента от акциите на „Лестър“ и да използваме срещу него собствената му клауза, когато това ни урежда. — Авел замълча. — Не мисля, че ще е лесно.
— Точно затова поисках увеличението.
Авел откри, че е много по-трудно да бъде приет за доброволец, отколкото му се струваше първоначално. Военните не бяха особено любезни относно зрението, килограмите, сърцето и общото му физическо състояние. Едва след като задейства някои връзки, той успя да си осигури място като интендант в Пета армия под командването на генерал Марк Кларк, която се очакваше да отплава за Африка. Авел се възползва от единствения случай да се включи във войната и изчезна в тренировъчния лагер за офицери.
Едва след като напусна Риг стрийт, мис Тредголд си даде сметка колко много Флорентина ще тъгува за баща си. Опита се да убеди момичето, че войната няма да продължи дълго, но не вярваше на собствените си думи — бе чела прекалено много история.
Авел се върна от тренировъчния лагер като майор. Изглеждаше отслабнал и подмладен, но Флорентина мразеше да вижда баща си в униформа — защото всички нейни познати, които носеха униформи, отиваха някъде извън Чикаго и сякаш никога нямаше да се върнат. През февруари Авел махна с ръка за сбогом и напусна Ню Йорк на борда на „Боринкен“. Флорентина, която тогава бе само на седем, бе убедена, че го вижда за последен път. Зофя се мъчеше да убеди дъщеря си, че татко й ще се върне у дома съвсем скоро.
Подобно на мис Тредголд, Зофя не вярваше в това. Също като Флорентина.