В четвърти клас Флорентина бе определена за секретар на групата — което означаваше, че всяка седмица водеше събранията. Когато четеше доклада си пред останалите, никой четвъртокласник не й обръщаше особено внимание, но в жегата и прахоляка на Алжир Авел, разкъсван между смеха и сълзите, четеше всеки ред от съвестната работа на дъщеря си, сякаш беше най-новият бестселър. Най-новото увлечение на Флорентина (горещо одобрявано от мис Тредголд) бе скаутската организация за момичета между шест и осем години, което й позволяваше да носи униформа като баща си. Освен че й харесваше да се облича в красивия кафяв костюм, тя скоро откри, че може да покрива ръкавите си с различни разноцветни нашивки за неща, вариращи от помагане в кухнята до събиране на стари марки. Флорентина събираше нашивките толкова бързо, че мис Тредголд едва успяваше да ги зашие и да намери място за новите. Връзване на възли, готвене, гимнастика, грижа за животните, ръчен труд, марки, туристически преходи бързо следваха едно след друго.
— Щеше да ми е по-лесно, ако беше октопод — казваше мис Тредголд. Но последната победа бе за нея, когато възпитаницата й спечели нашивка за ръкоделие и трябваше сама да пришие малкия жълт триъгълник.
Когато Флорентина мина в пети клас и двете училища се обединяваха за по-голямата част от часовете, Едуард Уинчестър бе избран за президент на класа си — най-вече заради постиженията си по физическо, а Флорентина си остана секретар, въпреки че оценките й бяха по-добри от оценките на всички други, включително и на Едуард. Единствените й провали бяха по геометрия, където бе втора, и в часовете по рисуване. Мис Тредголд винаги с удоволствие препрочиташе докладите на преподавателите и й беше приятно от забележките на учителя по рисуване: „Може би ако Флорентина пръска повече боя върху платното, отколкото върху всичко останало около себе си, от нея би излязъл художник вместо бояджия“.
Но онова, което мис Тредголд цитираше всеки път, когато я питаха за учебните постижения на Флорентина, бяха думите на класния й ръководител: „Ученикът не бива да плаче, когато е на второ място“.
С течение на времето Флорентина научи, че бащите на мнозина от децата в класа й също участват във войната. Бързо откри, че нейният дом не е единственият, сблъскал се с раздялата. Мис Тредголд се погрижи Флорентина да посещава уроци по пиано и балет, за да я държи заета колкото се може повече време. Дори й позволи да заведе Елинор в корпуса К-9, но лабрадорът бе върнат, защото куцаше. На Флорентина й се искаше да бяха постъпили така и с баща й.
Когато дойде лятната ваканция, с позволението на Зофя мис Тредголд разшири хоризонта до Ню Йорк и Вашингтон, независимо от ограниченията в пътуванията, наложени от войната. Зофя се възползва от отсъствието на дъщеря си, за да участва в благотворителни акции за подпомагането на полски войници, връщащи се от фронта.
Флорентина силно се вълнуваше от първото си пътуване до Ню Йорк, въпреки че й се бе наложило да остави Елинор вкъщи. Имаше небостъргачи, големи супермаркети, Сентръл Парк и повече хора, отколкото бе виждала накуп през живота си. Но въпреки цялото й вълнение, най-много й се искаше да види Вашингтон. Това бе първото й пътуване със самолет (както и за мис Тредголд) и докато машината следваше течението на река Потомак към националното летище във Вашингтон, Флорентина се взираше с възхищение в Белия дом, монумента на Вашингтон, Мемориала Линкълн и все още недовършената сграда „Джеферсън“. Чудеше се дали ще бъде мемориал, или монумент и помоли мис Тредголд да й обясни разликата. Гувернантката се поколеба и каза, че е най-добре да проверят двете думи в речника като се върнат в Чикаго, за да е сигурна, че разлика наистина има. Тогава за първи път Флорентина разбра, че мис Тредголд не е всезнаеща.
— Същото като на снимките е — каза тя, докато гледаше през мъничкия прозорец към Капитолия.
— Да не си очаквала нещо друго? — отвърна мис Тредголд.
Хенри Осбърн бе организирал специално посещение на Белия дом и възможност да присъстват на заседание на Сената и Камарата на представителите. Щом влезе в залата на Сената, Флорентина сякаш бе хипнотизирана при вида на всеки говорител, който се изправяше от мястото си, за да вземе думата. На мис Тредголд й се наложи да я измъкне навън, сякаш отвеждаше насила момче от гледане на футболен мач. Това обаче не попречи на момичето да затрупа Хенри Осбърн с цяла планина въпроси. Той бе изненадан от онова, което деветгодишната Флорентина вече знаеше — беше много дори за дъщерята на Чикагския барон.