Авел отдавна бе на мнение, че Ню Йорк е единственият голям град на света, който не може да се похвали с истински първокласен хотел. Възхищаваше се на „Плаза“, „Пиер“ и „Карлайл“, но не смяташе, че са в състояние да се сравняват с „Кларидж“ в Лондон, „Джордж V“ в Париж или „Даниели“ във Венеция — а само те отговаряха на стандартите, които се опитваше да постигне в нюйоркския „Барон“.
Флорентина знаеше, че папа прекарва все повече и повече време в Ню Йорк, и се натъжаваше от това, че близостта между майка й и баща й сякаш е останала в миналото. Караниците помежду им ставаха толкова чести, че се чудеше дали има причина да го обвинява за отсъствието му.
След като мис Тредголд поръча всичко, което можеше да се намери в „Маршъл Фийлдс“ — три пуловера (тъмносини), три поли (тъмносини), четири ризи (бели), шест чифта кюлоти (тъмносини), шест чифта чорапи (светлосиви), една тъмносиня копринена рокля с бяла яка и маншети — тя реши да отиде до Ню Йорк.
Двете с Флорентина взеха влака от Централна гара в Чикаго. Още с пристигането си в Ню Йорк отидоха право в „Абъркромби и Фич“ и избраха два чифта кафяви обувки марка „Оксфорд“.
— Какви прилични обувки — провъзгласи мис Тредголд. — С такива никога няма да имаш проблеми с краката.
След това продължиха по Пето авеню. Мис Тредголд измина няколко метра, преди да усети, че е сама. Обърна се и видя, че Флорентина е залепила нос на витрината на „Елизабет Арден“. Побърза да се върне при нея. „Десет различни цвята червило за модерната жена“ — гласеше надписът върху стъклото.
— Розово-червеното ми е любимо — с надежда каза Флорентина.
— Училищните правила са повече от ясни — категорична бе мис Тредголд. — Никакво червило, никакви найлонови чорапи и никакви накити освен пръстен и часовниче.
Флорентина с нежелание се откъсна от червилата и закрачи до гувернантката си по Пето авеню към хотел „Плаза“, където баща й ги очакваше на чай в Палмовия салон. Авел се поддаде на изкушението да се върне в хотела, където бе чиракувал като младши сервитьор. И макар че разпозна единствено стария Сами, оберкелнера на Дъбовия салон, всички много добре знаеха кой е той.
След ореховките и сладоледа за Флорентина, кафето за себе си и лимонов чай с воден крес за мис Тредголд, Авел се върна на работа. Мис Тредголд направи справка с пътеводителя на Ню Йорк и заведе Флорентина на върха на Емпайър Стейт Билдинг. Когато асансьорът стигна сто и втория етаж, на Флорентина й се зави свят. И двете се разсмяха, когато се оказа, че от мъглата над Ийст Ривър не могат да видят дори сградата на Крайслер. Мис Тредголд отново провери брошурата и реши, че ще е най-добре да посетят музея „Метрополитън“. Директорът господин Франсис Хенри Тейлър наскоро се бе сдобил с голямо платно на Пабло Пикасо. Оказа се, че изработената с маслени бои картина изобразява жена с две глави и една гърда, излизаща от рамото й.
— Какво мислите за това? — попита Флорентина.
— Нищо особено — отвърна мис Тредголд. — Подозирам, че в училище е получавал същите бележки по рисуване като твоите.
Когато пътуваше някъде, на Флорентина винаги й харесваше да отсяда в някой от хотелите на баща си. Можеше да обикаля с часове и да се опитва да забележи пропуските. В края на краищата, бе посочила тя на мис Тредголд, ставаше въпрос за собствените им инвестиции. Същия ден по време на вечерята в грил-залата на нюйоркския „Барон“ Флорентина каза на баща си, че не е помислил много за магазините в хотелите.
— Че какво им е? — попита Авел просто така, без да обръща особено внимание на отговорите.
— Нищо, което да се забележи на пръв поглед — отговори Флорентина, — освен това, че изглеждат ужасно нескопосано в сравнение с истинските магазини, като онези на Пето авеню.
Авел си записа „магазини — ужасно нескопосани“ на гърба на менюто и го огради грижливо, след което каза:
— Утре няма да се върна в Чикаго с теб, Флорентина.
Момичето изведнъж млъкна.
— Появиха се някои проблеми около хотела и трябва да съм тук, докато нещата не се оправят — каза той, сякаш го бе репетирал.