— Мога ли да отбележа отговора ви като „Не зная“? — Мъжът подтичваше, за да не изостава.
— Категорично не — отсече мис Тредголд. — Не съм казвала подобно нещо.
— Да разбирам ли в такъв случай, че не желаете да изразите предпочитанията си?
— Нямам нищо против да изразя предпочитанията си, младежо, но тъй като съм от Мъч Хедъм в Англия, малко е вероятно те да се отразят на господин Труман или господин Дюи.
Мъжът, провеждащ изследването за „Галъп“, се отдалечи, но Флорентина го наблюдаваше внимателно. Бе чела някъде, че резултатите от подобни допитвания вече се вземат на сериозно от всички водещи политици.
Годината бе 1948 и Америка се намираше в разгара на поредната предизборна кампания. За разлика от Олимпийските игри, надпреварата за Белия дом се повтаряше на всеки четири години без значение дали има война, или е мир. Флорентина остана лоялна на Демократическата партия, но не виждаше как е възможно Труман да остане в Белия дом след двете си така непопулярни години като президент. Кандидатът на републиканците Томас Е. Дюи водеше с повече от осем процента според последните социологически проучвания и победата му изглеждаше почти в кърпа вързана.
Флорентина следеше внимателно и двете кампании и много се зарадва, когато Маргарет Чейси Смит победи трима мъже и бе избрана кандидат за Сената от Мейн. За първи път американците можеха да следят предизборните кампании по телевизията. Авел бе инсталирал антената на Риг стрийт само месеци преди да напусне, но през учебно време мис Тредголд не позволяваше на Флорентина да гледа „новоизмислената машина“ повече от един час дневно.
— Това нещо никога няма да стане заместител на писаното слово — заяви тя и добави: — Съгласна съм с професор Честър Л. Доус от Харвард. Пред камерите ще се вземат много прибързани решения, за които по-късно ще се съжалява.
Макар и да не беше напълно съгласна с гледната точка на мис Тредголд, Флорентина подбираше този свой час много грижливо и винаги предпочиташе вечерните новини на Си Би Ес, по време на които Дъглас Едуардс правеше обзор на кампаниите, пред далеч по-популярното „Звезда на града“ на Едуард Съливан. Въпреки това обаче успяваше да намери време да послуша и Ед Мъроу по радиото. След всичките му включвания от Лондон по време на войната тя остана лоялна на всяка негова дума, подобно на милиони други американци. Имаше чувството, че това е най-малкото, което може да направи.
По време на лятната ваканция Флорентина почти се пресели в предизборната щабквартира на конгресмена Осбърн и заедно с тълпата други доброволци на различна възраст и с различни способности пъхаше в пликове „Послание от Вашия конгресмен“ и лепеше стикери, на които с дебели букви пишеше „Гласувайте отново за Осбърн“. След това заедно с един блед недодялан младеж лепяха пликовете и ги разпределяха според различните райони, за да бъдат разпратени до получателите. Към края на всеки ден устата и устните й бяха покрити с лепило и когато се прибираше вкъщи, неизменно бе жадна и се чувстваше зле.
Един четвъртък дежурната на телефона помоли Флорентина да я замести, докато отскочи да хапне нещо.
— С удоволствие — страшно въодушевена отвърна тя и веднага се настани на стола.
— Не би трябвало да имаш проблеми. Просто казвай „кабинетът на конгресмен Осбърн“ и ако не си сигурна в нещо, погледни в наръчника на кампанията. Вътре има всичко, което може да ти потрябва — каза дежурната и посочи дебелата брошура до телефона.
— Ще се оправя — увери я Флорентина.
Нагласи се на високия стол и се втренчи в телефона, като от все сърце искаше той да зазвъни. Не й се наложи да чака дълго. Първият обаждащ се бе някакъв мъж, който искаше да знае къде да гласува. „Ама че странен въпрос“, помисли си Флорентина.
— В избирателната секция — отговори тя.
— Знам, тъпа кучко — разнесе се отговорът. — Но къде е избирателната ми секция?
За миг Флорентина изгуби дар слово, но бързо се овладя и много учтиво го попита къде живее.
— В Седми район.
Флорентина прелисти наръчника.
— Секцията ви е в църквата „Св. Хризостом“ на Диърборн стрийт.
— Това пък къде е?
Момичето погледна картата.
— На пет пресечки от езерото и на петнадесет пресечки северно от Колелото.
Телефонът изщрака и моментално звънна отново.
— Предизборният щаб на Осбърн ли е?