— Да, господине — отвърна Флорентина.
— Можете да кажете на онова мързеливо копеле, че няма да гласувам за него, ако ще да е единственият останал жив кандидат.
Телефонът отново изщрака и на Флорентина й се пригади повече, отколкото ако бе лепила пликове. Остави телефона да иззвъни три пъти, преди да събере сили да вдигне слушалката.
— Ало — нервно каза тя, — говорите с предизборния щаб на конгресмен Осбърн. На телефона е госпожица Розновски.
— Здравей, миличка, казвам се Дейзи Бишоп. Ще ми трябва кола да откара съпруга ми до избирателната секция, защото той изгуби и двата си крака във войната.
— О, съжалявам — каза Флорентина.
— Не се безпокойте, госпожице. Не можем да подведем прекрасния господин Рузвелт.
— Но господин Рузвелт е… Да, разбира се. Бихте ли ми дали телефонния номер и адреса си, моля?
— Господин и госпожа Бишоп, Уест Буена стрийт 653, МА4-4816.
— Ще ви се обадим сутринта в деня на изборите да ви кажем по кое време ще пристигне колата. Благодаря, че подкрепяте Демократическата партия, госпожо Бишоп — каза Флорентина.
— Винаги го правим, скъпа. Всичко добро и дочуване.
— Дочуване. — Флорентина пое дълбоко въздух и се почувства малко по-добре. Написа „2“ в скоби след фамилията Бишоп и постави бележката в папката с надпис „Превоз в деня на изборите“, след което зачака следващото обаждане.
Минаха няколко минути преди телефонът да зазвъни отново и дотогава Флорентина напълно бе възвърнала самоувереността си.
— Добро утро, с кабинета на господин Осбърн ли говоря?
— Да, господине — отвърна Флорентина.
— Казвам се Мелвин Крудик и искам да зная какво е мнението на конгресмен Осбърн относно плана „Маршал“.
— Кой план? — не разбра Флорентина.
— Планът „Маршал“ — авторитетно повтори гласът.
Флорентина трескаво запрелиства предизборната брошура, в която би трябвало да има отговор на всичко.
— Не ме ли чувате? — излая гласът.
— Чувам ви, господине — отговори Флорентина. — Просто исках да съм сигурна, че ще получите пълен и подробен отговор за позицията на конгресмена. Бъдете така добър да изчакате за момент.
Най-сетне откри частта за плана „Маршал“ и прочете думите на Хенри Осбърн по въпроса.
— Ало, господине?
— Да — отвърна гласът и Флорентина зачете на глас:
— „Конгресмен Осбърн одобрява плана «Маршал»“.
Последва дълга тишина.
— Да, зная, че го одобрява — каза гласът от другия край на жицата.
На Флорентина й призля.
— Да, той подкрепя плана — повтори тя.
— Но защо? — попита гласът.
— Защото ще бъде от полза на всеки в неговия район — твърдо каза Флорентина и се почувства горда от себе си.
— Кажете, за бога, как изсипването на шест милиарда долара в Европа може да е от полза за Северния избирателен район в Илинойс? — Флорентина усети как по челото й избива пот. — Госпожице, може да уведомите вашия конгресмен, че поради вашата собствена некомпетентност този път ще гласувам за републиканците.
Флорентина затвори телефона и тъкмо се чудеше дали да не избяга, когато дежурната се върна. Момичето не знаеше какво да й каже.
— Нещо интересно? — попита дежурната и зае мястото си. — Или обичайната компания смахнати, извратени и чудаци, които се чудят как да си запълнят обедната почивка?
— Нищо особено — нервно отговори Флорентина. — С изключение на това, че май изгубих гласа на господин Крудик.
— Пак ли Лудия Мел? Какво беше този път — Комитета за антидържавна дейност, планът „Маршал“ или бедняшките квартали на Чикаго?
Флорентина с радост се върна към лепенето на пликове.
В избирателния ден Флорентина пристигна в предизборния щаб в осем сутринта и през целия ден звъня по телефона на регистрираните демократи, за да провери дали са гласували.
— Никога не забравяйте едно — каза Хенри Осбърн на последната сбирка на доброволците. — Нито един президент не е влязъл в Белия дом, без да си осигури Илинойс.
Флорентина толкова се гордееше от мисълта, че помага за избора на президент, че работи през целия ден без почивка. В осем вечерта мис Тредголд дойде да я прибере. Момичето беше работило дванадесет часа, без да спира, но въпреки това не престана да говори през целия път до дома.
— Мислите ли, че господин Труман ще спечели? — попита накрая Флорентина.
— Само ако събере над петдесет процента от гласовете — каза мис Тредголд.
— Не е вярно — каза Флорентина. — Възможно е да победиш в президентските избори, като спечелиш повече гласове от опонента си в Избирателната колегия и въпреки това да не успееш да си осигуриш мнозинство при прякото гласуване.
След това продължи с една кратка лекция за американската политическа система.
— Подобно нещо никога нямаше да се случи, ако Джордж III беше знаел къде е Америка — каза мис Тредголд. — И с всеки ден се убеждавам все повече, че скоро няма да имаш нужда от мен, детето ми.
Така за първи път на Флорентина й мина мисълта, че мис Тредголд няма да прекара целия си живот с нея.
Когато се прибраха, Флорентина седна в старото кресло на баща си да гледа предварителните резултати от изборите, но беше толкова уморена, че задряма пред камината. Подобно на повечето американци, тя си легна с увереността, че изборите са спечелени от Томас Дюи. Когато се събуди на следващата сутрин, първата й работа бе да изтича да вземе новия брой на „Трибюн“. Страховете й се бяха оправдали. „Дюи побеждава Труман“ — гласеше заглавието на първа страница. Нужен бе половин час слушане на новини по радиото и потвърждението на майка й, преди да повярва, че Труман все пак остава в Белия дом. Дежурният редактор на „Чикаго Трибюн“ бе взел решение да пусне статията в единадесет вечерта и нямаше да си прости това до края на живота си. Поне беше познал, че Хенри Осбърн влиза в Конгреса за шести пореден мандат.