— Мислите ли, че господин Труман ще спечели? — попита накрая Флорентина.
— Само ако събере над петдесет процента от гласовете — каза мис Тредголд.
— Не е вярно — каза Флорентина. — Възможно е да победиш в президентските избори, като спечелиш повече гласове от опонента си в Избирателната колегия и въпреки това да не успееш да си осигуриш мнозинство при прякото гласуване.
След това продължи с една кратка лекция за американската политическа система.
— Подобно нещо никога нямаше да се случи, ако Джордж III беше знаел къде е Америка — каза мис Тредголд. — И с всеки ден се убеждавам все повече, че скоро няма да имаш нужда от мен, детето ми.
Така за първи път на Флорентина й мина мисълта, че мис Тредголд няма да прекара целия си живот с нея.
Когато се прибраха, Флорентина седна в старото кресло на баща си да гледа предварителните резултати от изборите, но беше толкова уморена, че задряма пред камината. Подобно на повечето американци, тя си легна с увереността, че изборите са спечелени от Томас Дюи. Когато се събуди на следващата сутрин, първата й работа бе да изтича да вземе новия брой на „Трибюн“. Страховете й се бяха оправдали. „Дюи побеждава Труман“ — гласеше заглавието на първа страница. Нужен бе половин час слушане на новини по радиото и потвърждението на майка й, преди да повярва, че Труман все пак остава в Белия дом. Дежурният редактор на „Чикаго Трибюн“ бе взел решение да пусне статията в единадесет вечерта и нямаше да си прости това до края на живота си. Поне беше познал, че Хенри Осбърн влиза в Конгреса за шести пореден мандат.
Когато на следващия ден Флорентина отиде в Девическото латинско училище, на класната й се наложи ясно да й даде да разбере, че изборите вече са приключили и че е време да се заеме малко по-сериозно с ученето. Мис Тредголд я подкрепи напълно и Флорентина започна да се готви за изпитите със същия ентусиазъм, с който бе посрещнала преизбирането на президента Труман.
През тази година постъпи в младшия университетски отбор по хокей, където винаги играеше дясно крило, а веднъж дори успя да се класира и за училищния турнир по тенис. Към края на втория срок учениците получиха напомняне, че ако искат да се кандидатират за ученическия съвет, трябва да изпратят имената си до директора на мъжкото училище до първия понеделник на новата учебна година. В съвета имаше шестима представители от двете училища и никой не можеше да си спомни кога за последен път в него са участвали ученици, по-малки от дванадесети клас. Въпреки това много от съученичките на Флорентина предложиха името й да бъде включено. Едуард Уинчестър, който отдавна се бе отказал да побеждава Флорентина в нещо друго освен в канадска борба, предложи помощта си.
— Но всичките ми помощници трябва да бъдат талантливи, привлекателни, популярни и харизматични — подразни го тя.
— Виж, за това съм съгласен — отвърна й Едуард. — Всеки глупак, който се заема с подобна кауза, ще трябва да се възползва и от най-малката предоставена му възможност, за да преодолее проблема, че кандидатът му е тъп, грозен, неприятен и безинтересен.
— В такъв случай май ще е по-добре да почакам още една година.
— Изключено. Не виждам изгледи нещата да се оправят за толкова кратко време. Във всеки случай, искам да си в съвета тази година.
— Защо?
— Защото ако си единственият избран ученик от единадесети клас, ще можеш догодина да се кандидатираш за председателското място.
— Значи си премислил всичко, така ли?
— Готов съм да заложа всичките си спестявания от прасето касичка, че и ти си го направила.
— Може би… — тихо каза Флорентина.
— Може би?
— Може би ще си помисля дали да не се кандидатирам за ученическия съвет година по-рано.
През лятната ваканция, която прекара с баща си в нюйоркския „Барон“, Флорентина забеляза, че в много от големите супермаркети се продават шапки, и се запита защо няма магазини, специализирани само за дрехи. Прекара часове в „Бестс“, „Сакс“ и „Бонуит Телърс“, откъдето си купи първата вечерна рокля без презрамки — след като бе наблюдавала различните потребители и бе сравнила индивидуалните им предпочитания с тези на редовните клиенти на „Блумингдейл“, „Олтмън“ и „Мейси“. По време на вечеря доставяше радост на баща си с всичко, което бе научила през деня. Авел бе така впечатлен от бързината, с която Флорентина възприемаше новите факти, че започна да й обяснява подробно някои аспекти от дейността на хотелската верига. За негова радост, към края на ваканцията тя бе научила маса неща за управлението на акциите, движението на капиталите, предварителните резервации, Трудовия кодекс от 1940 г. и дори цената на осем хиляди пресни хлебчета. Авел предупреди Джордж, че като едното нищо в близко бъдеще мястото му на изпълнителен директор на веригата ще се окаже несигурно.