— Не мисля, че целта й е моето място, Авел.
— Нима?
— Да — каза Джордж. — По-скоро твоето.
В последния ден от ваканцията Авел откара Флорентина до летището и й подари черно-бял фотоапарат „Полароид“.
— Фантастичен подарък, папа! Ще е най-хубавият в цялото училище.
— Това е подкуп — каза Авел.
— Подкуп ли?
— Да. Джордж смята, че искаш да станеш председател на хотелска група „Барон“.
— Мисля да започна с ученическия съвет — каза Флорентина.
Авел се разсмя.
— Първо се погрижи да си спечелиш място в съвета — каза той, целуна дъщеря си по бузата и й махаше за сбогом, докато тя изчезваше в чакащия самолет.
— Реших да се кандидатирам.
— Добре — каза Едуард. — Вече съставих списък на всички ученици в двете училища. Трябва да сложиш чавка пред името на всички, за които си сигурна, че ще гласуват за теб, и кръстче пред останалите. Така ще мога да поработя върху колебаещите се и да увелича поддръжниците ти.
— Истински професионалист. Колко души се кандидатират?
— Засега — петнадесет за шест места. Четирима от тях не можеш да победиш в никакъв случай, но след това ще има пряк диспут. Сигурно ще ти е интересно да научиш, че Пит Уелинг също се кандидатира.
— Това нищожество! — каза Флорентина.
— Виж ти, пък аз си мислех, че си безнадеждно влюбена в него.
— Стига глупости, Едуард. Той е мухльо. Да се заемаме със списъците.
Изборите щяха да се проведат в края на втората седмица на новата учебна година, така че кандидатите разполагаха само с десет дни, за да осигурят гласовете си. Много от приятелите на Флорентина се отбиха на Риг стрийт, за да я уверят, че ще я подкрепят. Изненада се, че има поддръжници там, където най-малко бе очаквала, докато други съученици, които бе смятала за приятели, казаха на Едуард, че никога няма да застанат зад нея. Флорентина обсъди проблема с мис Тредголд. Гувернантката я предупреди, че ако се кандидатираш за някакво място, което може да ти донесе привилегии или печалба, винаги ще има твои връстници, които ще са доволни да видят как плановете ти се провалят. И че не е нужно да се страхуваш от онези, които са по-големи или по-малки от теб — те знаят, че никога няма да им бъдеш съперник.
Всички кандидати трябваше да напишат кратко предизборно послание и да обяснят причината, поради която желаят да бъдат в ученическия съвет. Посланието на Флорентина бе проверено от Авел, който отказа да добави или махне каквото и да било от него. А забележките на мис Тредголд се отнасяха единствено до граматиката.
Изборите продължиха целия петък в края на втората седмица — резултатът винаги се обявяваше от директора пред всички ученици в понеделник сутринта. Това бе един ужасен уикенд за Флорентина и мис Тредголд през цялото време повтаряше: „Успокой се, дете“. А Едуард, който дойде да поиграят тенис в неделя следобед, дори не се изпоти и победи с 6–0, 6–0.
— Не е нужно да си Джак Крамър, за да видиш, че не се концентрираш… дете.
— Стига, Едуард. Не ми пука дали ще ме изберат в ученическия съвет.
В понеделник Флорентина се събуди в пет сутринта и бе облечена и готова за закуска в шест. Прочете вестника три пъти от край до край, а мис Тредголд не каза нито дума, докато не дойде време да тръгнат за училище.
— Не забравяй, скъпа, че Линкълн е губел повече избори, отколкото е спечелил, и въпреки това е станал президент.
— Да, но ми се иска да започна с победа — каза Флорентина.
В девет часа залата за събрания бе пълна. Сутрешните молитви и речта на директорите сякаш продължиха безкрайно. През цялото време Флорентина не откъсваше поглед от пода.
— А сега ще прочета резултатите от изборите за ученически съвет — каза директорът. — Имаше петнадесет кандидати, от които в съвета влизат шестима:
| 1. | Джейсън Морисън (председател) | 109 |
| 2. | Кати Лонг | 87 |
| 3. | Роджър Дингъл | 85 |
| 4. | Еди Бел | 81 |
| 5. | Джонатан Лойд | 79 |