Директорът се закашля и всички затаиха дъх.
— На шесто място е Флорентина Розновски със седемдесет и шест гласа, следвана от Пит Уелинг със седемдесет и пет гласа. Първото събрание на съвета ще се проведе в кабинета ми днес в десет и тридесет. Свободни сте.
Изумена и радостна, Флорентина се хвърли в обятията на Едуард.
— И не забравяй — догодина си председател.
На първото събрание на съвета Флорентина, като най-млад член, бе назначена за секретар.
— Това да ти е за урок, като се класираш последна — разсмя се Джейсън Морисън, новият председател.
„Пак писане на бележки, които никой не чете — помисли си Флорентина. — Но поне този път мога да ги отпечатвам и може би догодина ще бъда председател.“ Вдигна поглед към момчето, чието фино изразително лице му бе спечелило толкова много гласове.
— А сега за привилегиите — бодро каза Джейсън, без да забелязва погледа й. — Председателят има право да кара кола, момичетата веднъж седмично могат да носят дрехи в пастелни цветове, а момчетата — мокасини вместо униформените обувки. Членовете на съвета имат право да отсъстват от занятия, когато са заети с представителна дейност, както и да налагат наказания на всеки ученик, нарушил училищния правилник.
„Значи за това хвърлих толкова сили — помисли си Флорентина. — За правото да нося дрешки в пастелни цветове и да налагам наказания.“
Когато вечерта се прибра вкъщи, най-подробно разказа на мис Тредголд какво се бе случило и сияеше от гордост, докато повтаряше резултата от гласуването и новите си задължения.
— Кой е нещастният Пит Уелинг, дето е изгубил само с един глас? — поинтересува се мис Тредголд.
— Така му се пада — отговори Флорентина. — Знаеш ли какво казах на това нищожество, докато се разминавахме по коридора?
— Не, не зная — загрижено отвърна мис Тредголд.
— „Сега ти ще трябва да се наредиш на опашката, но твоят ред може и да не дойде“ — каза Флорентина и избухна в смях.
— Това е недостойно за теб, Флорентина, както и за мен. Постарай се никога през живота си да не изразяваш отново подобно становище. Часът на триумфа не е времето, в което да унижаваш съперниците си, а да проявиш великодушие.
Мис Тредголд стана от стола си и се оттегли в стаята си.
Когато Флорентина на следващия ден отиде да обядва, на мястото до нея се настани Джейсън Морисън.
— Ще се опознаем доста добре, щом сме избрани в съвета — каза той и се усмихна.
Флорентина не отговори на усмивката му — сред момичетата в Девическото училище Джейсън имаше същата репутация като Пит Уелинг, а тя бе твърдо решена да не се оказва в подобно глупаво положение втори път.
Докато се хранеха, обсъдиха проблема с пътуването на училищния оркестър до Бостън и какво да се прави с момчетата, хванати да пушат. Членовете на съвета бяха ограничени по отношение на наказанията, които можеха да налагат, и най-големият ужас, който можеха да предизвикат, беше принудителното присъствие в училище в събота сутринта. Джейсън обясни на Флорентина, че ако съобщят на директора за пушачите, това несъмнено ще доведе до изключването им. Пред съветниците изникваше проблем — никой не се страхуваше от съботния арест и същевременно никой не вярваше, че ще докладват на директора.
— А ако оставим пушачите просто така, скоро няма да имаме никакъв авторитет, освен ако не сме решени да действаме решително още от самото начало.
Флорентина се съгласи и бе изненадана от следващия въпрос.
— Какво ще кажеш за един тенис събота следобед?
Известно време Флорентина не отговори.
— Става — каза накрая тя, като се мъчеше гласът й да звучи нехайно — спомни си, че той е капитанът на отбора по тенис, а нейният бекхенд беше ужасен.
— Добре. Ще мина да те взема в три. Удобно ли е?
— Идеално — отвърна Флорентина с надеждата, че продължава да се държи съвсем естествено.
— Тази рокля за тенис е прекалено къса — каза мис Тредголд.
— Зная — отвърна Флорентина. — Но нали е от миналата година, а оттогава съм пораснала.