Авел си спомни как се срещна отново със Зофя — самоувереното момиче, с което се бе запознал на борда на кораба до Америка. Тогава го бе накарала да се чувства незрял. Но не и когато се срещнаха отново и се оказа, че тя работи като сервитьорка в „Стивънс“.
Оттогава бяха минали две години и макар че новосъздадената верига „Барон“ не приключи 1933 година с печалба, загубите възлизаха само на двадесет и три хиляди долара — до голяма степен благодарение на празненствата по случай стогодишнината на Чикаго, когато градът бе посетен от повече от един милион туристи, дошли да видят Световното изложение.
След като Пейси бе осъден за палежа, Авел трябваше само да изчака плащането на парите от застраховката, за да започне да строи отново хотела в Чикаго. Беше използвал промеждутъка, за да посети останалите десет хотела от веригата и да ги очисти от служителите, които проявяваха същите склонности като Дезмънд Пейси. На мястото на изхвърлените назначаваше хора от дългите опашки безработни, появили се в цяла Америка.
Зофя започна да негодува срещу честите му пътувания от Чарлстън до Мобайл и от Хюстън до Мемфис, за да наглежда хотелите на юг. Но Авел си даваше сметка, че ако иска да спази своята част от уговорката с анонимния си благодетел, няма да има много време да се заседява вкъщи — колкото и да обожаваше дъщеря си. Разполагаше с десет години, за да върне заема на банката. Ако успееше, според една клауза в договора щеше да има право да купи останалите шестдесет процента от акциите на компанията за три милиона долара.
Зофя всяка вечер благодареше на Бога за това, с което вече разполагаха, и го умоляваше да намали темпото. Нищо обаче не бе в състояние да спре Авел от опитите му да постигне целта си.
— Вечерята е готова — извика Зофя.
Авел се престори, че не я е чул, и продължи да се взира в спящата си дъщеря.
— Не ме ли чу? Вечерята е готова.
— Какво? Не те чух, скъпа. Извинявай. Идвам.
Изправи се с неохота. Червеното пухено юрганче на Флорентина лежеше на пода до креватчето. Той вдигна меката завивка и внимателно я постави върху одеялото, с което бе завита спящата му дъщеря. Не искаше тя никога да усеща студ. Бебето се усмихна в съня си. „Може би това е първият й сън?“ — питаше се Авел, докато гасеше лампата.
2.
Кръщенето на Флорентина бе нещо, което всички щяха да запомнят — с изключение на самата нея, тъй като проспа цялото събитие. След церемонията в катедралата „Светото Име“ в Северен Уобаш гостите отидоха в хотел „Стивънс“. Авел нае отделна зала и покани над сто души да отпразнуват случая. Кръстник бе най-близкият му приятел Джордж Новак — също поляк, който спеше на койката над неговата по време на пътуването от Европа, а кръстница — Янина, една от братовчедките на Зофя.
Гостите отдадоха дължимото на традиционната трапеза от десет ястия. Авел седеше на почетното място и приемаше подаръците от името на дъщеря си. Сред тях имаше сребърна дрънкалка, американски спестовни бонове, издание на „Хъкълбери Фин“ и великолепен старинен пръстен със смарагд от тайнствения му покровител. Авел се надяваше благодетелят му да е получил поне толкова удоволствие при подаряването, колкото показа по-късно дъщеря му при приемането на подаръка. За да отбележи случая, Авел подари на Флорентина голямо кафяво плюшено мече с червени очи.
— Прилича на Рузвелт — каза Джордж и вдигна играчката, за да я видят всички. — Това е повод за второ кръщене — кръщавам това меченце Франклин Делано Рузвелт.
— Наздраве, господин президент! — Авел вдигна чашата си. Името на мечето така и си остана.
Празненството свърши към три посред нощ и Авел трябваше да поръча количка от хотела, за да закара подаръците у дома. Джордж му махна с ръка, когато минаваше покрай него по Мичиган Авеню и я буташе пред себе си.
Щастливият татко започна да си подсвирква — спомняше си различните подробности от чудесната вечер. Едва когато господин президентът падна за трети път от количката, си даде сметка колко разнебитена е улицата. Вдигна мечока и го нагласи в средата на отрупаната с подаръци количка. Тъкмо се изправяше, когато нечия ръка легна на рамото му. Авел рязко се обърна, готов да защити с живота си първите придобити от Флорентина неща, и се озова срещу някакъв млад полицай.
— Можете ли да обясните какво правите с количка на хотел „Стивънс“ на Мичиган авеню в три през нощта?
— Разбира се, полицай — отвърна Авел.