— Един частен инвеститор с „Континентал Тръст“. Директорът никога не ми го е казвал, но винаги съм подозирал, че е Дейвид Макстън.
— Собственикът на „Стивънс“?
— Същият.
— И какво те кара да мислиш така?
— Когато дадох прием за сватбата си и за кръщенето на Флорентина в „Стивънс“, сметката беше покрита от благодетеля ми.
— Това едва ли може да се нарече доказателство.
— Така е, но съм сигурен, че е Макстън, защото веднъж ми предложи да поема „Стивънс“. Казах му, че съм по-заинтересован да намеря някой, който да ме подкрепи при възстановяването на веригата „Ричмънд“, и същата седмица банката му в Чикаго ми предложи пари от някой, който не искал да разкрива самоличността си — щяло да се стигне до конфликт на интереси.
— Това вече звучи малко по-убедително. Кажи какво си намислил за Уилям Каин. — Хенри въртеше чашата си в ръце и чакаше Авел да продължи.
— Нещо, което няма да отнеме много от времето ти, а може да се окаже полезно както във финансов план, така и в личен — доколкото знам отношението ти към Каин.
— Слушам те — каза Хенри, без да вдига поглед от чашата си.
— Искам да се добера до контролния пакет акции на банката му в Бостън.
— Няма да е лесно — каза Хенри. — По-голямата част от акциите се държат от фамилен тръст и не могат да се продават без личното му съгласие.
— Доста добре си осведомен — отбеляза Авел.
— Това е общоизвестно — отвърна Хенри.
Авел не му повярва.
— Добре, да започнем с научаването на имената на всеки собственик на акции в „Каин и Кабът“ и да видим дали някой ще прояви интерес да се раздели с тях срещу цена, значително по-висока от обичайната.
Авел забеляза как очите на Хенри светнаха, когато започна да пресмята колко ще спечели, ако успее да се спазари и с двете страни.
— Разбере ли, нещата ще загрубеят — каза Хенри.
— Няма да разбере — каза Авел. — А и да го направи, ще сме най-малкото с два хода преднина. Мислиш ли, че можеш да свършиш работата?
— Мога да се опитам. Какво друго имаш предвид?
Авел разбра, че Хенри се опитва да научи каква сума може да очаква, но още не беше свършил.
— Искам писмен доклад на всяко първо число, в който да са описани акциите на Каин във всяка компания, деловите му начинания и всички подробности, които можеш да научиш за личния му живот. Абсолютно всичко, до което се добереш, колкото и тривиално да изглежда.
— Повтарям, няма да е лесно — каза Хенри.
— Хиляда долара месечно ще премахнат ли част от трудностите?
— Хиляда и петстотин — със сигурност — отвърна Хенри.
— Хиляда през първата половин година. Ако успееш да се докажеш, вдигам мизата на хиляда и петстотин.
— Споразумяхме се — каза Хенри.
— Добре. — Авел измъкна портфейла от вътрешния си джоб и извади подписания вече чек за хиляда долара.
Хенри се зае да го изучава.
— Сигурен беше, че ще се съглася на толкова, нали?
— Не, никак даже. — Авел измъкна втори чек за хиляда и петстотин и му го показа. — Ако излезеш сред победителите през първите шест месеца, ще си изгубил само три хиляди долара.
Двамата се разсмяха.
— А сега към по-приятни теми — каза Авел. — Ще победим ли?
— „Къбс“ ли имаш предвид?
— Не, изборите.
— Разбира се, Ландън ще претърпи поражение. Канзаският слънчоглед не може да се надява да победи Рузвелт — каза Хенри. — Както ни напомни президентът, това растение има жълт цвят и черно сърце, става за храна на папагали и винаги умира преди началото на ноември.
Авел отново се разсмя.
— А ти самият?
— Няма място за притеснения. Мястото винаги е било гарантирано за демократите. Трудното е да спечелиш номинирането, не самите избори.
— С нетърпение чакам да станеш конгресмен, Хенри.
— Не се съмнявам, Авел. А аз с нетърпение очаквам да ти служа, както и на останалите си избиратели.
Авел го погледна лукаво.
— Надявам се, значително по-добре — отбеляза той, докато му сервираха огромна телешка пържола и му наливаха „Кот дьо Бьон“, реколта 1929. През останалата част на обяда обсъждаха травмите на Габи Хартнет, златните медали на Джеси Оуенс на Олимпиадата в Берлин и вероятността Хитлер да нападне Полша.
— Никога — каза Хенри и започна да припомня храбростта на поляците при Монс по време на Голямата война.