— Да, хер.
Онзи се огледа, забеляза царящата сиромашия и се осведоми:
— Заловихме един престъпник, който е толкова тежко ранен, че е невъзможно да бъде пренесен по-далеч. Имате ли възможност и желание да го приемете?
— Да — каза въглищарят твърдо.
— Ще ви се плати — обеща тържествено полицаят.
— Ще го направя от човешки дълг — отклони Хендшел.
— В такъв случай е най-добре незабавно да приготвите една постеля! — рече обержандармът.
Двамата старци побързаха да изпълнят заповедта. Служителите седнаха. Бяха вървели бързо, за да спечелят време до пристигането на транспорта с ранения. Обержандармът се обърна към уплашено стоящия в ъгъла братовчед:
— И вие ли сте от тази къща?
— Всъщност не — измънка смутено коларят. — Само съм на гости тук. В действителност идвам от Оберсберг.
— А, Оберсберг! — ухили се обержандармът. — Познавам го добре! Какъв сте? Разбира се, не въглищар, защото там кюмюрджии няма.
— Не, колар съм — отвърна мъжът все още уплашено. — Аз също се казвам Хендшел и съм братовчед на въглищаря.
— Тъй, тъй!
След тези две добродушно изречени срички жандармът се обърна към стария Хендшел, който внесе сега с жена си кревата. Коларят имаше усещането, сякаш воденичен камък му падна от шията. Обержандармът беше радушен, не направи никаква забележка, когато чу името му, дори физиономия не промени. Това беше сигурен белег, че няма от какво да се опасява. Той излезе от ъгъла си и помогна при наместването на леглото. Всичко стана бързо и тримата бяха готови, когато бе докаран раненият. Шествието можеше да се види още отдалеч. Тогава лесничеят попита въглищаря:
— Имате ли представа кого носим?
— Не.
— Но знаете кого търсим?
— Също не.
Жандармът направи усъмнена физиономия, но лесничеят кимна и каза:
— Да, такъв си е старият Хендшел! Работи трудолюбиво и мълчаливо, изпълнява си дълга и не се интересува повече от нищо по света. Чуйте, човече, нима никога не сте слушали за Краля на контрабандистите?
Въглищарят кимна невъзмутимо.
— За онзи ли? О, да, на няколко пъти!
— Него носим. Преди малко го заловихме. Сгромолясал се е от скалната площадка и навярно няма да го преживее. Не може да говори, а лицето му изглежда направо ужасно. Ето, вижте!
Вратата тъкмо се затвори и нещастникът беше внесен, разсъблечен под напътствията на лекаря и сложен на кревата. Обитателите на колибата се бяха оттеглили в най-отдалечения ъгъл. Лесничеят се сбогува, войниците се установиха пред колибата „на квартира“, а край болничното легло заеха място само лекарят и обержандармът, за да не изпускат пациента от очи.
— Ужасно, ужасно! — прошепна въглищарят на жена си.
— Видя ли лицето му?
— Да, татко — отговори тя тихо. — Не вярвам да оживее. Слушай!
Лекарят и полицаят разговаряха полугласно. Обержандармът попита:
— Е, сега можете ли да кажете нещо определено?
Лекарят кимна.
— Може би, но не твърдя, че нещата със сигурност стоят така. В такива случаи не може да се даде категорично мнение. Сърцето му функционира, дробовете също. Ако имаше някакви увреждания, отдавна щеше да се появи вътрешен кръвоизлив. Счупване на крайник за своя изненада не можах да установя… макар да има тежки натъртвания и ожулвания. Само мозъкът, изглежда, е опасно разтърсен, иначе по време на транспортирането щеше да дойде на небе си. Беше изкачен по скалите и после спуснат, а това би причинило на човек, който не е в такава кома, страшни болки. С лечението на езика ще се заема веднага. Той ще оздравее толкова по-бързо, колкото по-дълго се намира в безсъзнание.
— Кога би могъл да се свести?
— Днес… или чак след седмици — каза лекарят след кратък размисъл. — За нас е важно да му запазим живота. За жалост животът на един престъпник, може да се каже, е по-ценен от този на честния човек. Поне така мисли криминалистът. Но всяка допълнителна промяна на мястото може да се окаже фатална. Следователно той трябва да остане тук. Във всеки случай няма да може да избяга, можете да се закълнете в това с хиляди свети клетви. Сега най-необходимото е лекарски надзор. Моите задължения по други места не ми позволяват да остана тук, но аз съм на мнение, че специално за него трябва да бъде доведен някой кадърен лекар. Той трябва да остане тук, докато животът му бъде извън опасност. За мен обаче е наложително да си тръгна още днес.
Обержандармът направи сериозна физиономия.
— В такъв случай е желателно да се телеграфира — предложи той.
— Да. Телеграфирайте до столицата, според мен директно до министъра на правосъдието. Помолете да изпратят лекар оттам. Но той трябва да пристигне още днес.