— Незабавно ще се отправя към най-близката телеграфна станция. Но преди това нека направим нещо, което досега така и още не сме направили, а именно да му претърсим джобовете.
Взе дрехите и се зае с претърсването. Не намери нищо, освен парчето хляб, което Науман си беше отрязал сутринта при Хендшел.
— Хм-м! — изръмжа обержандармът. — Не е апетитна хапка! Откъде ли го е взел?
Лекарят го взе от ръката му и го огледа.
— Едва днес е отрязан от някой самун!
Въглищарската жена сбута мъжа си и прошепна:
— За Бога! Дано не се усетят!
— Почакай! — отговори Хендшел. Погледът на жандарма неволно падна на масата, на която все още лежеше хлябът, но от него беше вече рязано.
— И онова там е такъв овесен хляб — констатира той. — Я го покажете!
Приближи крайщника към самуна и отсъди:
— Да, съвсем същият. Днес да сте продали хляб или подарили някой комат, хер Хендшел?
— Не. И нито пък някакъв непознат се е мяркал насам — отвърна старият спокойно.
— Така си и помислих, но човек трябва за всичко да пита. А и престъпникът не може да е дошъл от тази посока. Лейтенант Фон Вилмерс е срещнал в гората някакъв пътник, американец. На него всъщност дължим този улов. Науман случайно му наскочил в гората. И този чужденец насочил лейтенанта на следата. Краля на контрабандистите се изкачвал по скалата, значи е дошъл от срещуположната посока.
— Слава Богу! — отдъхна въглищарката.
— Надявам се всичко да мине добре! — отговори също така тихо мъжът й. После попита бързо коларя: — При теб как стоят нещата, братовчеде?
— Ох, голям страх беше! — прошепна другият. — Обержандармът попита кой съм и откъде идвам. За щастие, всичко протече гладко! Никой нищо не е казал!
— Ето на, виждаш, че имах право! — прояви доволство братовчед му. — За теб не съществува никаква опасност. Можеш преспокойно да се върнеш при домашните си. Най-добре ще бъде да го сториш още днес.
Коларят го погледна усъмнено.
— И да ви зарежа сега сами с това бреме?
— Ти и бездруго не можеш да ни помогнеш, а вкъщи ще бъдеш много по-полезен, отколкото тук при нас.
Сега обержандармът се надигна от стола, приближи и каза общително:
— Съжалявам, дето се наложи да ви обезпокоим, но сигурно съзнавате, че не можем да пренесем по-далеч пострадалия.
Старият въглищар побърза да увери:
— Той може да остане тук, докогато сметнете за добре.
— Добре! — отбеляза полицаят. — Още днес тук ще дойде криминален служител, който ще ви инструктира как точно да се държите. От предпазливост ще оставя пред къщата военен пост. Адио!
Той се сбогува и си тръгна.
19. Глава
В Лангенщат
Волф Науман не измина изцяло пеша дългия път до Лангенщат, а бе взет на известно разстояние от една кола. Беше станало вечер, когато достигна селището. Пита за жилището на дърворезбаря Вебер и пътят му бе описан. Лесно се оправи и тъкмо възнамеряваше да отвори пътната врата, когато от нея излезе едно младо момиче.
Той поздрави и попита:
— Тук ли живее семейство Вебер?
— Да — засмя се момичето. — При нас ли идвате?
— Естествено — отговори „американецът“ — Ти сигурно си някоя от братовчедките?
Момичето плесна ръце от радост и извика:
— Господи Исусе! Тогава ти си братовчедът от Америка! Писмото ти го получихме едва вчера. Ама влез, де! Пристигаш в много подходящ момент, защото тъкмо празнуваме годежа на сестра ми Магда.
В последните седмици нещата много се бяха променили. Вилхелм Хайлман отпътуваше възможно по-често от Роленбург за родното място, за да се среща с Магда. Влечението, което двамата бяха изпитали един към друг в първия миг на своята среща, се бе превърнало в чувство на истинска любов.
Много скоро, при една разходка, Вилхелм доби кураж да заговори:
— Магда, спомняш ли си как ти дадох в купето пардесюто си? Така бих желал да те закрилям и обгръщам през целия живот. Кажи, Магда, искаш ли да останем завинаги заедно? Искаш ли да станеш моя жена?
Вилхелм беше сложил ръка около талията й и тя се притисна към него. Така се разбраха, а когато татко Вебер научи вечерта, възкликна:
— Исусе Христе! Моята Магда иска да се омъжи! Елате, децата ми! Тъкмо се канех да приготвя картофено пюре с говежда лой, ама щом работите се нареждат така бляскаво, идват на ред пръжките. И аз мога да бъда разточителен, когато се наложи!
Майсторът на Хайлман също се зарадва на щастието на своя способен калфа и му даде няколко дни отпуска, за да може да отпразнува годежа в кръга на семейство Вебер. Ето защо и той беше тук, когато „американският братовчед“ пристигна.