— Пациентът нададе висок крясък на ужас. После заговори за хвърляне долу, за някаква раница, за пари в нея и спомена имена. Говори, мисля, също за Америка и за някакъв си… е-е, как ли пък беше?… някакъв си дърворезбар.
Арнд вдигна бързо поглед.
— Америка? Дърворезбар? — попита той. — Спомена ли името му?
Лекарят запъна.
— Мда, а, да. Вебер… в…
— Да не би в Лангенщат? — извика Арнд.
— Да, така беше, в Лангенщат.
Арнд пребледня.
— Хер прокурор, хората са оставили Науман да се измъкне, в замяна на което са задържали един невинен, спрямо когото убиецът е извършил ужасно престъпление. Нали по пътя за насам патрулът е срещнал някакъв американец, който притежавал поразителна прилика с Науман?
Прокурорът беше удивен, но потвърди. Детективът изпадна в една напълно необичайна за него възбуда.
— Хер прокурор, вие държите тук погрешен човек. Този клет дявол не е необходимо да бъде така грижливо пазен. Ние трябва да се опитаме да спасим неговия живот. Той е роднина на едно почтено семейство и важен свидетел срещу Науман. А сега трябва незабавно да се отправя по следите на престъпника.
Излезе бързо и възседна коня си. Прокурорът излезе след него от къщата и попита:
— Не мога ли да науча нещо по-подробно, хер Арнд?
— Времето е кратко — отговори детективът лаконично. — Аз подозирам къде се намира и искам да изпратя една телеграфическа заповед за задържането му. Ето защо трябва незабавно да се отправя към най-близкото селище, където има поща.
И препусна. При първата удала му се възможност подаде следната депеша:
„До кмета на Лангенщат:
Веднага арестувайте американеца при дърворезбаря Вебер!
Незабавен отговор до Франц Арнд.“
Отби се в съседната гостилница да изчака отговора. Той дойде само след четвърт час и за негово най-голямо изумление гласеше:
„Вече сме го задържали! Препращаме със следващия влак за столицата. По поръчение на Вилхелм Хайлман.“
Арнд стоеше като поразен от гръм. За първи път в своя дълъг и изпълнен със събития житейски път наистина не знаеше какво да каже.
20. Глава
Вилхелм Хайлман на лов за престъпници
Какво се беше случило? Старият въглищар Хендшел беше оставил зад себе си планинската гора, без да обърка пътя. Денят беше настъпил, когато видя отпред най-близкото селище, и още рано сутринта на хоризонта изплува Лангенщат. Ето, че насреща му се зададе един напет млад мъж, който го огледа внимателно и после вежливо попита:
— Прощавайте, познавате ли планинската гора там горе?
— Да — отвърна старият малко учудено. — Дори живея там, защото съм въглищар.
— По дяволите! — възкликна младият мъж. — Значи съм попаднал точно на подходящия човек! Чуйте, при вас лежи един пленник, нали?
Старият колебливо потвърди.
— Това се нарича Провидение на небето! В такъв случай вие със сигурност сте кръстникът Хендшел, за когото ми разказа Магда! Аз се казвам Вилхелм Хайлман, годеник съм на Магда Вебер.
— Нашата Магда се е сгодила? Каква изненада! Тъкмо съм на път за кумеца Вебер, за да го предупредя…
— Да не би за „племенника“ от Америка? — попита Хайлман бързо.
— Как, вие знаете… ти знаеш вече? Към годеника на Магда естествено мога да се обръщам на „ти“!
Хайлман кимна.
— Никой нищо не подозира. Само аз не успях да се отърва от подозрението, че с „американеца“ нещо не е наред. Той отговаря до косъм на описанието на Краля на контрабандистите, което ми дадоха в столицата. Освен това сведенията му за Тексас бяха толкова мъгляви, че още повече подсилиха моето подозрение. И тъй, отидох до близкия полицейски участък, но там чух, че раненият Науман бил пренесен в някаква въглищарска колиба в планините. Детектив Арнд също възнамерявал да отиде дотам и потеглил да си изясни нещата.
— Сега можеш да си спестиш пътя — извика въглищарят. — Вашият гост действително е търсеният контрабандист и убиец Науман. Аз го познавам много добре, защото изкара седмици наред на подслон при мене под фалшивото име Хирш. По това време си причини рана на опакото на дясната ръка, която и досега не му е съвсем заздравяла. Нещастникът в моята колиба обаче няма на десницата си такава рана! Аз щях да си замълча за работата, за да не бъда подведен под отговорност от полицията като недоносител. Ама сега Науман прибави към своите злодеяния и опит за убийство, а над моя кумец Вебер витае голяма опасност. При това положение просто бях длъжен да дойда. Какво ще правим сега?
— Най-напред ще отидем в кметството, за да си подсигурим „официална“ помощ.
Двамата различни по възраст мъже забързаха към Лангенщат. В кметството Хайлман попита за кмета. Той реагира недоволно за причиненото му безпокойство. Но физиономията му се разведри, когато Вилхелм се представи като бъдещ зет на резбаря Вебер.