— Нашето кметство притежава няколко красиви дърворезби на Вебер и е много тъжно, че с осакатяването си той вече не може да упражнява тази професия. С какво мога да ви помогна?
Хайлман описа с кратки думи положението на нещата и изложи своето подозрение, което се бе потвърдило с пристигането на въглищаря Хендшел. Кметът го изслуша с нарастващо напрежение. Събитие от такова естество беше прецедент в неговото малко, мирно градче.
Посъветваха се по кой начин най-добре да изобличат Краля на контрабандистите. Хайлман щеше да се върне непринудено в къщата на Вебер. По време на обеда един полицай щеше да се появи в дрехите на някакъв калфа, за да сложи окончателно край на машинациите на Науман. Същевременно няколко жандарми щяха да обкръжат къщата на Вебер.
Хайлман се върна за радост и немалка изненада на Магда, която смяташе, че се намира на път за кръстника. Вилхелм я информира скришом за развитието на нещата и взетите мерки.
Стана време за обяд и „племенникът“ бе повикан да слезе от своята мансарда. Той дойде във всекидневната и зае място край масата. Разговорът бе все така оживен. Естествено, се очакваше, че пътувалият надалеч племенник има още много какво да каже и също така много неща ще иска самият да узнае. В един момент на вратата се почука.
— Влез! — каза татко Вебер.
Един калфа влезе в стаята, бедно, но чисто облечен, и попита учтиво дали случайно не им е останало малко ядене.
Домакинът промърмори нещо, но Магда го прекъсна на думата:
— Татко, ние не сме изяли всичко. Щом този човек е гладен, нека седне при нас. Ще стигне за всички.
Баща й се съгласи и направи място на непознатия, който седна на стола с маниера на благовъзпитан човек. Беше му сервирано. „Американецът“ се ядоса, че му бе наложен някакъв си скитник за сътрапезник. Ето защо даде воля на недоволството си:
— Нима просията в тази страна не е забранена?
— Разбира се, уважаеми хер! — отговори „калфата“ скромно. — Но когато човек не го превръща в професия, това не е позор. Виждате ли, когато някой не съумее да си намери работа и не иска да гладува, просто е принуден да се обърне към добрината на ближния. Дали един богат ще отиде при познат като знатен гост, или някой беден дявол — със смирение и скромност при някой непознат, е все едно. Двамата са гости. Кой заслужава по-голямо презрение: калфата, който моли за скромно ядене, или… престъпникът, който се е промъкнал в семейството като мним родственик?
— Как да се разбира това?
— Търсеният навсякъде Крал на контрабандистите Науман имал на дясната си китка рана като тази тук!
Новият гост показа дясната ръка на „американеца“. Онзи пребледня и опита да скрие опакото на ръката си, но бързо се окопити.
— Да не би да искате да твърдите, че аз съм този Крал на контрабандистите? Та това е чиста глупост!
— Не, не е глупост! — прозвуча глас откъм вратата и влезе Хендшел. — Добър ден, кумец Вебер. Я гледай, хер Хирш! Че какво правите в обкръжението на това почтено семейство?
Науман скочи с яростен крясък, грабна един кухненски нож и се втурна към Хендшел, за да се измъкне навън. Но тогава вече се явиха и жандармите, чакали до този момент отвън, и укротиха диво размахващия ръце Крал на контрабандистите. „Калфата“ също се намеси ефективно. Ръцете и краката на Науман бяха оковани по такъв начин, че да може да прави само малки крачки.
От слисване Вебер беше съвсем занемял. После извика:
— Но, майне херен, моят племенник е напълно невинен!
— Твоят племенник? — попита Хендшел. — Това е Краля на контрабандистите Волф Науман.
— Ама той има легитимации, които принадлежат на моя племенник! — пророни объркано честният човек.
— Той му ги е откраднал, след като се е опитал да го убие — намеси се сега в разговора Хайлман. — За щастие, твоят племенник не е мъртъв и, да се надяваме, ще се възстанови. Той се намира в къщата на кръстника под добри грижи.
— Вие се познавате? — Вебер погледна изненадано Хендшел и своя бъдещ зет.
— Да — засмя се Вилхелм. — Само от броени часове, наистина, но вече се разбираме чудесно.
Той кимна на въглищаря.
— Вилхелм има право — изрази съгласие онзи. — Той е разкрил тук Науман. Поздравявам Магда за този толкова проницателен и сърцат мъж.
Споменатата, към която сега всички отправиха очи, не съумя да прикрие една лека червенина. Но татко Вебер не допусна да възникне конфузно положение.
— Куме, значи моят истински племенник лежи у дома ти? И наистина се намира под добри грижи? Тогава трябва веднага да тръгна нататък!