— Значи тук се занимават с фалшификация на пари! Трябва да сложим ръка на двамата престъпници. Сега е най-подходящият миг.
Андерс не се поколеба.
— Да. Трябва да ги спипаме при пресата за банкноти. Изтичайте бързо до участъка да доведете подкрепление!
Минаха само няколко минути и полицаят се върна с още трима жандарми. Андерс заключи след тях отново входа и ги поведе към задната врата, която отвори.
— Знаете ли каква е работата? — попита тихо.
— Да, нашият колега ни каза.
— Тогава слушайте! Чувате ли нещо?
— Да. Някой рине въглища.
— Последвайте ме! Тук май се слиза по няколко стъпала. Не вдигайте шум. И не позволявайте никой да се изплъзне! Аз ще тръгна напред.
Полицаите се запромъкваха след Андерс по двора към вратата на бараката. Там спряха. Комисарят пристъпи към входа, облегна се на подпорната греда и надникна предпазливо.
Отзад, в ъгъла, Золбриг прехвърляше въглищата настрани. Лейтенантът му светеше.
— Ето я — каза фалшификаторът. — Лопатата вдига много шум. Помогнете, моля ви! Трябва да я измъкна от въглищата.
— По дяволите, как ще си изцапам ръцете! — изпъшка Шарфенберг. — И къде да оставя тоя фенер?
— Там на стената има една кука. Окачете го на нея!
Двамата хванаха пресата и я извадиха от купчината въглища.
— Тежи повече, отколкото си мислех! — отбеляза лейтенантът и опита да избърше изчернените си ръце в пижамата на Золбриг.
— Да. Така цяла не можем да я пуснем в ямата. Трябва да я разглобим. Не си чистете още, моля, пръстите! Трябва да ми помогнете.
— Дяволите я взели цялата тая работа! — изруга Шарфенберг.
Започнаха да работят. Не мина много и пресата беше разглобена. Золбриг обясни:
— Така, готово! Сега ще махна дъските от ямата. Наистина не можем да хвърлим тия тежки части, ще вдигнат прекалено голям шум при цамбуркането. Трябва да ги спуснем полека! Ей там виси едно старо въже, което е подходящо за тая работа. Подхванете!
Но в този мих от входа прозвуча глас:
— Оставете пресата на мястото!
Двамата подскочиха и се обърнаха.
— Всички добри духове! — извика Золбриг.
— Проклятие! — изплъзна се от устата на лейтенанта. Комисар Андерс пристъпи една крачка в помещението. Светлината на фенера падна върху него. Шарфенберг отскочи изплашено назад.
— Добро утро, добри хора! Мога ли да попитам с какво се забавлявате тук? — попита Андерс подигравателно. Бруно фон Шарфенберг доста бързо се окопити.
— А аз мога ли да ви попитам какво търсите тук?
— Исках да проверя дали сте казали истината. Нали си спомняте твърдението си, че не познавате хер Золбриг?
— Така казах действително — заяви лейтенантът. — Дойдох тук само въз основа на вашата декларация.
— Тъй ли? — иронизира Андерс. — Нещо не схващам.
— Който трудно схваща, трябва да ходи на училище, за да култивира духовните си сили — присмя се Шарфенберг. — Само че аз не съм нито професор, нито учител.
— А фалшификатор на пари!
Шарфенберг поиска да избухне.
— Хер…!
— О, не крещете, моля, толкова високо! Във ваш собствен интерес е да не разбудите живеещите наоколо. Ще има да се чудят, като видят хер лейтенанта Фон Шарфенберг захванат с едно толкова мръсно занимание.
Шарфенберг бавно изпадаше в ярост.
— Впрочем ние тъкмо се канехме да проучим що за предмет имаме пред себе си.
Комисарят повдигна въпросително вежди.
— А-а, вие още не знаете?
— Не. Вие само споменахте за хер Золбриг и някакви банкноти, които съм получил от него. Аз побързах да дойда, за да си поговорим по тоя въпрос!
Андерс се втрещи от тая наглост.
— Гледай, гледай, и затова сте се захванали да разнебитвате тази преса за банкноти? Я не ставайте за смях! Впрочем аз чух целия ви разговор!
Това изявление призова Золбриг на сцената. Той се изпъчи, пристъпи крачка към Андерс и каза:
— Така! Вие сте подслушвали? Как изобщо влязохте, майн хер?
Андерс отвърна спокойно:
— С помощта на шперц.
Золбриг изигра възмущение. Опря ръце на хълбоците и възкликна:
— О, не! Щом се случват и такива неща, то не е за чудене, че човек намира тук по всички възможни кьошета какви ли не подозрителни неща, като тая машина например, неща, за които и понятие си няма какво представляват. Това може да е някаква механика за възпламеняването на адска машина, за взривяването на динамит или гърмящ памук! Аз не понасям разни непознати субекти да се мотаят из имота ми, особено в такава късна доба. Конфискувам така наречения шперц. Дайте го!
Андерс отстъпи една крачка назад и заповяда:
— Майне херен, изпълнете служебния си дълг!
Полицаите влязоха.