Дърворезбарят се подсмихна при мисълта, как ще изглеждат двамата старци в столицата. После каза:
— Да, направете го! Можете да ми поверите къщата си, докато се върнете. Вземи жена си, куме.
Въглищарят се почеса смутено по главата.
— Десет гулдена няма да стигнат за двамата!
Но той не отчиташе спестовността на съпругата си.
Тя отговори поривисто:
— Освен за железницата пари за друго няма да са ни необходими. Ще вземем един черен хляб с нас. Нали за тая цел си имам кошницата! Кашкавал ще вземем също, а пък ако опре ножът в кокала, все още си имаме печените ябълки.
— Печени ябълки? — попита старият слисано. — Нима имаме такива?
— Докато старата ябълка още стоеше на горската поляна, аз събирах ябълките и постепенно ги печах. Ти въобще не знаеш каква жена имаш!
— Мътните го взели! — възкликна старият, клатейки глава. — Действително не го знам. Старата ябълка преди повече от двайсет години бе ударена от гръм!
Жена му обаче не се остави да бъде отклонена от мислите и продължи бодро да бъбри:
— В странноприемница няма да отиваме. Ненапразно си имаме близка рода в столицата. Един от моите братовчеди служи като вахмистър. Ще отседнем при него!
— Той познава ли ни всъщност? — попита донейде усъмнено мъжът й.
— Че как няма да знае своята братовчедка! — извика тя възмутено. — Вярно, ние никога не сме се виждали, а той вече повече от четирийсет години е в столицата, ама все едно. Ландрок са дълголетна фамилия. Той ще се зарадва, като ни види, защото при нас винаги се е държало на родството.
— Ами ако е умрял? — попита Вебер с цялата си сериозност.
— Е, в този случай ще трябва да се подслоним в някоя туристическа спалня. А и пак няма да ни струва толкова много. За няколко кройцера ще ни сложат малко слама да легнем. Четки и сапун ще си носим. Веднага ще се кача горе да погледна нещата!
Пощальонът, който междувременно му беше дръпнал още няколко ракийки, схвана, че вече трябва да си върви, и пое с леко олюляване по своя път. Едва си беше тръгнал, и се зададе една кола, теглена от кон с бавен и предпазлив ход.
— Докторът! — извика въглищарят.
Имаше право. Файтонът спря. От него слезе изпратеният от столичния прокурор съдебен лекар и влезе при тях.
— Как стоят нещата с болния? — попита той жената на въглищаря.
— Непроменени.
— Слагахте ли му редовно влажен компрес на лицето? Капките, които ви дадох за тази цел, бързо ще излекуват раните. Тилът е все още подут, може да има фрактура на черепа. Трябва първо да премахнем отока. Донесъл съм един специален мехлем.
Тогава старият Хендшел се обърна към съдебния лекар и каза:
— За съжаление, се налага жена ми и аз да отидем до столицата, но кумецът Вебер ще наглежда своя племенник. С други думи, се получиха две писма. Може би ще имате добрината да им хвърлите едно око?
— Покажете ги спокойно!
Лекарят прегледа писмата и попита после усмихнато въглищаря:
— Навярно не знаете за какво ви викат?
— Не. Поначало не обичам да си имам работа с такива люде.
— Няма защо да се страхувате, хер Хендшел — додаде лекарят успокоително. — Със сигурност няма да ви се случи нещо неприятно!
— Слава Богу! — извика старият облекчено. — Е, жена, сваляй тогава празничната премяна от стаичката!
— Значи искате да тръгнете още днес? — попита лекарят и погледна часовника си. — Бихте могли да пътувате с влака, който тръгва след два часа от гарата.
— Няма как — отвърна Хендшел, поклащайки глава. — За обличането ще ни трябва поне половин час, а пеша после няма да стигнем навреме до гарата.
— В такъв случай ще пътувате! — каза лекарят. — Аз ще седна на капрата и ще ви закарам.
Като видя, че двойката се смути, добави:
— О, ще го сторя с удоволствие. А сега побързайте!
Въглищарите се подчиниха с готовност и се оттеглиха. Лекарят междувременно показа на резбаря Вебер как точно да процедира с пациента.
В същия миг над тях се разнесе такава тупурдия, сякаш таванът се продънваше.
— Двамата май здравата бързат — ухили се лекарят.
— О, сигурно — отговори Вебер. — Ще станете свидетел на чудо невиждано, хер докторе. Те си слагат сватбената премяна, която в продължение на петдесет години е лежала в раклата, изключвайки единствения случай, когато ми кръщаваха с нея детето преди деветнайсет години.