Арнд я погледна безпомощно.
— Боже мой, кой всъщност ви го каза? — произнесе той мъчително.
— Стига, стига! Само не се преструвайте! — засмя се тя доволно. — Цялата страна знае, че нищо друго не ви се услажда така, както някой твърд, каменен смрадлив кашкавал.
Арнд все още нищо не разбираше. Някой майтап ли си беше направил с него? Не забеляза, наистина, че двамата въглищари от време на време си дават знаци. Направи добродушна физиономия, за да не изпадне почтената двойка в неловко положение. После каза отзивчиво:
— Благодаря много за сърдечния подарък и добре ще го съхраня. А сега да отидем до хер апелативния съветник. Файтонът вече е готов.
Излязоха от къщата и се качиха в чакащия отвън файтон. На Арнд му беше много трудно по път да сдържа смеха си, но всичко минаваше добре и сериозно до мига, когато конете рязко дръпнаха. Тогава високият цилиндър на въглищаря изгуби равновесие. Старият посегна бързо да го задържи, ала вместо това го изхвърли от колата. Файтонджията спря и го донесе.
— Шапката не е свикнала да се вози — извини се въглищарят. — Никога не е била в столицата. А и малко ми е отесняла.
— Тогава я натисни здраво!
При тези думи жена му се надигна от седалката и го пухна три пъти така яко по „комина“, че му го смъкна на ушите.
— Гръм и мълния! — изруга той. — Ще ми смаже кратуната! Как ще я смъкна сетне, а?
— За тая цел си имаме файтонджия — забеляза жена му невъзмутимо. — Ако наистина се е заклещила, той все ще съумее да я изхлузи. Нали така, хер Арнд?
Той се съгласи ухилено. Добре се забавляваше с двамата старци. Най-сетне файтонът спря пред импозантна къща. Слизането на двойката също породи своите мъчнотии. Тайният полицай поведе своите придружители към коридора. Докато катереха после стълбите, Хендшел успя с цената на големи напрежения да освободи главата си от прегръдката на цилиндъра.
— Ама това тук май не е административна сграда, а? — запита той, поклащайки глава.
— Ние си позволяваме да посетим хер Фон Харсдьорфер в неговото частно жилище — усмихна се Арнд. — Сега е часът, в който той обикновено динира.
— „Динира“? — попита старият. — А, да, това означава „обядва“21!
Междувременно бяха стигнали до антрето. Там висяха няколко шапки, пардесюта и други връхни дрехи. Един слуга в ливрея се поклони.
— Хер Фон Харсдьорфер? — попита Арнд.
— На трапезата. Динерът току-що започна.
Арнд предаде шапката и пардесюто си и даде знак на въглищарската двойка да го последва. Слугата поиска да вземе кошницата на фрау Хендшел, но тя протестира:
— Стой! Ще остане при мен!
Прислужникът посегна към шапката и чадъра на нейния мъж, ала той също отклони:
— Не е необходимо, драги!
Арнд видя и чу това, но остави нещата спокойно да следват своя ход. Той предвкусваше ефекта, който планинците щяха да предизвикат. Когато влезе с тях, домакинът се надигна:
— Хер Арнд! — възкликна той. — Каква радостна изненада. Сърдечно добре дошъл.
Арнд поздрави стопанина на къщата.
— Обезпокоих ви — извини се той, — но дойдох, понеже знам, че много държахте да разговаряте с моите поверени, хер апелативен съветник. Това са хер и фрау Хендшел.
— А, още една чудесна изненада! Настанете се, моля! — покани ги отзивчиво съветникът.
В миг три стола бяха преместени до трапезата. Арнд веднага зае място, без да се стеснява. Съветникът отиде до двамата старци и каза:
— Нали ще имате добрината да динирате с нас?
— Това означава „обядване“, нали? — попита въглищарката.
Съветникът потвърди усмихнато и посочи столовете. Хендшел се настани, но жена му още се колебаеше.
— Стой! Първо трябва да си оставя някъде кошницата! — каза тя. После даде наставление на слугата: — Сложете я там на канапето! Макар да е от коприна, няма да се изцапа, тъй като оня ден мих кошницата. Сложете при нея също шапката на моя мъж и чадъра. Доброто си е добро. Но внимавайте с чадъра. Дръжката вече не е съвсем здрава.
Слугата се подчини, макар че с мъка оставаше сериозен. А тя се настани с достойнство на стола и се обърна към съветника с любезните слова:
— Ама не беше необходимо точно сега. Можехме да почакаме. Имаме време.
Слугата сервира пастет от гъши дроб с един поднос. Тя си взе малко и посъветва после мъжа си, който седеше срещу нея и при когото слугата сега отиде: