— Или по-точно недостатък — допълни тя, — в областта на главата.
Харсдьорфер избухна сега в сърдечен смях, посочи челото си и попита:
— Може би тук?
Тя поклати глава.
— Не, по-надолу. Но нека първо ви покажа моя подарък. Той е там, в кошницата.
Отиде до дивана да я вземе. Естествено, всички се надяваха на нещо весело и с напрежение зачакаха какво ще се случи.
— Мога ли да го изсипя — попита тя — в ей тази чиния?
— Да, направете го — съгласи се съветникът, който все още не знаеше какво възнамерява жената.
Тя извади хляба от кошницата, остави го временно настрани и изсипа ябълките в чинията. Всички приближиха любопитно.
— Какво всъщност е това? — попита домакинът. — Печени ябълки?
— Да, но дивачки — осветли тя. — От дива ябълка! Хубавичко свиват небцето. Ябълките са отпреди двайсет години и лежаха в шапката на моя мъж.
Съветникът завъртя комично очи.
— Ah, quelle delicatesse!22 — възкликна той. — Но каква цел преследвате по-точно с тези диви печени ябълки?
— Подарявам ви ги — отговори мама Хендшел. — Та нали вие навред разпращате хора за такива ябълки, а вече не можете да се снабдите ни с една!
— Какво? Разпращам хора навред? — попита домакинът слисано. — Кой ви го каза?
— Цялата страна го знае! — отвърна тя.
— А, сега наближава разрешението на гатанката — пошегува се Арнд. — Цялата страна знае, че съм побъркан на темата стар, вкоравен кашкавал. И цялата страна знае, че вие, хер съветник, разпращате хора навред за диви ябълки!
— И си е така! Хер съветникът се нуждае от ябълките заради своята болест. Отварата трябва да събере онова нещо, иначе хич няма да може да говори.
Домакинът поклати глава.
— Няма да мога да говоря? Я си развържете езика! Каква болест имам?
— Е, цепната горна устна — каза тя несмутимо, сякаш се касаеше за най-естественото нещо на света.
— Цеп…?
Думата му заседна в устата.
— Да, подкожно цепната горна устна!
— Подкож…?
— Тя се казва и другояче. Вие страдате от скрита заешка уста.
— Заеш…! Подкожна, скрита! Цепната горна устна! Заешка уста! И затова трябва да пия настойка от диви ябълки? Сокът събира скритата цепнатина, добра жено?
— Естествено, така е! — потвърди тя със смъртна сериозност.
В залата беше станало тихо както в откритата природа пред буря. И сега се започна, разрази се гръмък кикот, в който се включиха дори дамите. И най-удивителното беше, че двамата въглищари се смееха с тях! Когато вълната на веселието поулегна, Андреас Хендшел чукна лекичко апелативния съветник Фон Харсдьорфер по рамото и каза:
— Скъпи господине, не ми се сърдете! Вие сигурно си мислите, че ние сме двама съвсем изкуфели стари хора?
Харсдьорфер поиска да протестира, но Хендшел го прекъсна, подсмивайки се:
— Вие имате един племенник, който е съдебен лекар, доктор Харсдьорфер. Той ни върза тенекията с печените ябълки и кашкавала, но един мил роднина в столицата ни отвори очите за заблудата. Вие чудесно се забавлявахте с нашето невежество, а ние тайно — от слисаните физиономии, които хер Арнд и вие направихте, когато видяхте кашкавала и печените ябълки. Простете ми откровения език, хер съветник, не се сърдете, но „Които се смее последен, се смее най-добре!“
Сега гостите не можеха повече да се сдържат. Всички се скупчиха при стария въглищар, за да го уверят, че никой не приема лошо нещата. А съветникът каза:
— Скъпи хер Хендшел, вие чудесно ни дарихте също и с малко житейска мъдрост! Имате ли някакво съкровено желание?
Двамата се поколебаха смутено. После, когато ги подканиха от няколко страни, въглищарската жена каза:
— Бих желала да имам една нова мивка от бял порцелан и синя вълнена прежда за два чифта нови чорапи.
— А вие, хер Хендшел? — попита Харсдьорфер.
— Е, ако зависеше от мен, бих желал да имам един фунт тютюн. От няколко години не съм имал възможност да пуша. Времената са лоши.
— Мили Боже, това са щастливи хора! — отбеляза съветникът сега много сериозно. — Който има такива незначителни потребности, той е истински за завиждане. А сега нека оставим шегите. Просто си представете, че аз съм добрата фея от приказките, която иска да изпълни три ваши желания. Какви биха били те?
— Вие ни поднасяте! — забеляза жената.
— Не, казвам го с добро и честно намерение.
Въглищарката се огледа много сериозно в околния кръг, погледна замислено мъжа си в лицето и каза:
— Ей, хер апелативният съветник говори сериозно! Така че казвай какво желаеш!
Въглищарят се замисли и кимна доволно.
— Щом работата е такава, ще пожелая първо за мен и моята добра старица Вечното блаженство.