— Браво! — одобри съветникът. — Който поставя това желание пред всички други, той съвсем определено ще получи блажеността. Това следователно е изпълнено. По-нататък!
— После желая двамата да можем да останем все така здрави, докато се споминем!
— И това желание, както изглежда, отива към изпълнение. Вие двамата притежавате желязна натура и сте привикнали на умерен и редовен живот. Нататък!
— Е, какво още! Вечният живот и здравето, това е най-главното. Третото би било още да си имахме малко парици, че до кончината да не ни се налага да мизерстваме. Това задоволява ли те, старо?
— Да, напълно — кимна тя. — Само дето третото желание не може да бъде така леко изпълнено както първите две.
— Точно това желание обаче аз мога лично да изпълня — отбеляза съветникът спокойно.
Той излезе и скоро се върна с един голям запечатан плик в ръка.
— Заповядайте, хер Хендшел! — каза. — Какво е написано отгоре?
Старият прочете с труд:
„За въглищаря Хендшел“
— Отворете го!
Хендшел се поколеба малко и се почеса смутено зад ухото. Тогава неговата жена посегна решително, взе плика от ръката му и го разпечати с думите:
— Не се пипкай така! Това е писмо и на него стои твоето име. Значи вътре трябва да има нещо за теб.
Очите на всички присъстващи се бяха приковали със симпатия към двойката от планините. Тя отвори плика, хвърли един поглед върху съдържанието и възкликна:
— Банкноти!
— Боже Господи, да! — пригласи той.
— Една, две… четири, пет… десет!
— Покажи, покажи!
Взе една банкнота от ръката й, огледа я внимателно и се провикна от радост:
— Боже Господи, да, това са стогулденови банкноти! Не се ли досещаш, старо? „Хиляда гулдена мъртъв и две хиляди гулдена жив.“
Тогава тя плесна с ръце и извика:
— За Краля на контрабандистите? Ах, какъв свят коледен подарък! Трябва да поседна, веднага! Страхът ми подкоси краката!
Тя седна точно там, където стоеше — на пода. Хендшел хвърли парите на масата, коленичи до нея и попита, изпълнен със страх:
— Мила моя жено, зле ли ти е?
— Не, добре ми е, но се чувствам толкова слаба — отговори тя, облягайки глава на рамото му. Беше наистина трогателна сцена. Съдебният съветник пристъпи към тях и заговори:
— Получих заповед от високо място да ви изплатя половината премия, тъй като вие съществено допринесохте за залавянето на Науман. Той е възнамерявал да остане в Лангенщат, докато му се удаде възможност да изчезне с цялото състояние на американеца, и ние никога нямаше повече да го видим. Другата половина получава младият книговезец Хайлман, годеникът на доблестната Магда Вебер, като начален капитал за своето ново домашно огнище. Двамата заедно сте действали много съобразително и сте изобличили Краля на контрабандистите, така че на нашата полиция й оставаше само да го арестува. Парите следователно се падат по право на вас.
Тогава двамата старци се прегърнаха и заплакаха, но от радост. Когато отново се бяха овладели, съветникът им представи една разписка, която въглищарят трябваше да подпише. После всички присъстващи сърдечно ги поздравиха.
— Сега можете да си доставите мивката и преждата — ухили се Арнд.
— А аз — обади се старият — мога още с излизането на улицата да си купя една пура за три кройцера. И хубаво ще си подимя!
— Това можете да направите и още сега — увери съветникът. — Ето, вземете!
Подаде му табакерата си и Хендшел с наслада си запали една пура. Така двамата останаха още известно време в тази аристократична среда. А когато вече се бяха сбогували, въглищарят спря на улицата, улови жена си под ръка и отбеляза:
— Какви добри хора. Боже Господи! Няма да забравя този ден през целия си живот! С пура в устата и хиляда гулдена в джоба от един благороден господин, който е съветник в Апелативния съд. Кой може да си го помисли!
— Да — съгласи се тя. — Това беше нашият голям ден!
23. Глава
Замъкът Рандау
Само на малко повече от половин час път от Лангенщат се намира селището Рандау, а над него се извисява замък със същото име, към който се числят обширни земи от околността. Съседният замък Валдау и замъкът Рандау владеят от незапомнени времена целия този край и му придават своеобразен, аристократичен отпечатък. Между господарите на двата замъка съществуваха приятелски отношения. Шарфенберг, притежателите на Валдау, и Рандау винаги бяха поддържали добро и дружеско съседство. Само напоследък се бе появила сянка в тези взаимоотношения. По-големият син на Рандау, лейтенант Едмунд, който служеше в артилерията на Роленбург, приемаше сериозно своята професия, докато лейтенант Фон Шарфенберг се бе смъкнал до нивото на комарджия и накрая дори попадна в ръцете на полицията като разпространител на фалшиви пари. Впрочем двамата и бездруго притежаваха твърде различни характери, за да е мислимо едно приятелство между тях.