— Коя е тази дама? — попита Петерман.
— Моята майка, която току-що прояви любезността да сложи ръката на вашата дъщеря в моята.
— Фрау Фон Рандау? — попита учуденият мъж. — Как да си обясня…
— Обяснението е много лесно и много просто, хер Петерман. Моят син обича вашата дъщеря, а тя отвръща на неговата любов. Аз нямам причина да се противопоставя на сърдечното желание на моето дете и ето как се съгласих. Синът ми сега ще си позволи да ви помоли за разрешение за годежа си с Валеска.
Петерман сметна, че не бива да вярва на ушите си.
— Но това все пак е невъзможно! — извика той. — Известно ли ви е положението ми, нещата около мен, милостива госпожо?
— Малко! — усмихна сетя. — Но все пак достатъчно, за да разсея всичките ви опасения. Аз изненадах тези млади хора точно когато се вслушваха в гласа на сърцето. Валеска искаше доброволно да се откаже от щастието в живота. Искаше да принесе една жертва, чиято големина е най-доброто свидетелство за нейните чисти помисли. Тя има храбростта и самообладанието на напомни на моя син неговите задължения. С това се показа достойна да бъде моя дъщеря. Моят мъж ще прояви същите разбирания като мен.
Петерман остави свещника на масата, протегна й двете си ръце и каза с изпълнени със сълзи очи:
— От сърце ви благодаря, милостива фрау! Нямате представа какъв безценен дар ми правите. Аз години наред се борех с тъмни духове…
Беше прекъснат. Вратата на предната стая се отвори и прозвуча глас:
— Едмунд, момче, къде си се дянал?
— Тук, татко — отговори той с одрезгавял глас.
— Там вътре? Хубаво! Току-що бях уведомен, че трябва да отидем в салона, и… а, по дяволите! — Беше приближил и познал Валеска. — Та това е… — започна със запъване — красивата непозната от купето! Фройлайн Петерман, както я нарече. Аз казах сутринта, наистина, че гледката ще те наведе на други мисли… но, хм-м… толкова бързо?
— И тези мисли са вече налице! — засмя се сега Едмунд, като видя удивеното лице на своя баща. — Надявам се, че няма да ми се разсърдиш!
— Това още не може да се каже — изръмжа баронът. Петерман бързо пристъпи между Рандау и неговия син.
— Хер Фон Рандау, аз също бях изненадан както вие сега. Искам да подчертая, че това изключително събитие се е случило напълно без мое знание и съгласие. Вече имах честта да го обясня на милостивата фрау.
— А аз, напротив — намеси се баронесата, — обяснявам, че това изключително събитие намира моето пълно одобрение. Аз дадох съгласието си.
Тя му кимна.
— Съгласието си? — попита баронът слисано. — Че за какво?
— За годежа!
— Правилно ли чух? Така внезапно? — извика старият Рандау — Но най-непонятен си ми ти, Едмунд! Днес не искаше да се откажеш от твоята „голяма любов“, а сега…
— Аз все още не съм се отказал! — засмя се в лицето му неговият син.
Баронът отстъпи учудено назад.
— Онази дама, за която говореше, и фройлайн Петерман са едно и също лице? Да не би вече да го знаеше, когато споменах за нея?
— Да! — призна синът.
Бащата не знаеше да се ядоса ли, или да се разсмее. Видя погледа на жена си, отправен умоляващо към него. Обзе го топло чувство, разнежи се. Сърцето спечели превес. Той се обърна към съпругата си и попита:
— Толкова ли бързо се реши за момичето?
Баронесата кимна.
— Тя напомни на Едмунд неговия дълг като аристократ и каза, че до страната на друга жена щял да намери ако не безкрайно щастие, то поне спокоен живот. Родителите му после щели да благославят онази, на чийто отказ се дължи този покой.
— Ах! Така ли е казала? Наистина ли? — попита баронът покъртен. — И тогава ти си приключила с твоята проверка! Скъпи Едмунд, днес ти ни принесе една голяма жертва, като се отказа от своята кариера. Ние ти дължим благодарност и ето как едва ли ще намериш решението ми за коравосърдечно и несправедливо. Приемете моето съгласие и благословията ми, деца! Онова, което е одобрила майката, бащата не може да укори или да развали. Нека сегашният час донесе на всички ни благоденствие и благословия!
И тогава шест ръце го прегърнаха така, че почти не можеше да помръдне. Петерман бе останал настрана, устните му потрепваха. Накрая протегна безмълвно ръка на барона. Хер Фон Рандау го обгърна съчувствено и каза:
— Овладейте се, скъпи приятелю! Аз разбирам и уважавам вашите чувства. Животът има към вас голям, твърде голям дълг, сега иска да го изплати.
24. Глава
Траурна церемония
Броени минути след това събитие семейства Петерман и Рандау влязоха в салона на замъка. Там завариха детектив Арнд и адвоката, с когото хауптман Фон Шарфенберг преди това бе трябвало да се посъветва за още някои неща. Арнд се представи на фамилия Рандау и каза: