— Да.
— Къде са вещите, багажът ви?
— Нямам багаж. Всичко, което ми принадлежи, нося в джобовете си.
— Да видим тогава какво притежавате!
Такова нещо той не беше очаквал.
— Но, майне херен — попита учудено, — нима правата ви стигат толкова далеч? Да не би да си мислите, че като съм освободен днес, веднага ще започна да крада?
Другият жандарм изгледа строго Хайлман.
— Ще видим какво си мислим и какво не. Изпразнете си джобовете!
Той съзна, че трябва да се подчини. Около масата се образува кръг зяпачи. Това така го озлоби, че от яд му идеше да заплаче. Въпреки това каза със спокоен тон:
— Ще направя каквото заповядате, но по-късно ще се осведомя дали не сте отишли твърде далеч. Ето!
Извади от джобовете малкото предмети, които носеше, и ги сложи на масата. Сред тях беше и часовникът на кръстника. Жандармите си размениха един поглед и после единият каза:
— Достатъчно! Приберете си нещата!
Хайлман го стори и попита малко подигравателно:
— Е, мога ли да продължа сега с храненето?
— Не, сега ще тръгнете с нас, хер Хайлман! Вие сте арестуван.
Младият книговезец пребледня като мъртвец.
— Вие ме арестувате? Боже мой! Не мога да проумея защо! Не знам да съм извършил някое наказуемо деяние. Да не би това да е свързано с обстоятелството, че се намирам под полицейски надзор?
— Не. Срещу вас има донесение.
— За какво?
— Ще научите по-късно.
— Е, добре, това ме успокоява. Аз не съм извършил нищо нередно и спокойно мога да тръгна с вас. Да вървим, майне херен! Убеден съм, че има някакво недоразумение.
Те го взеха помежду си и го поведоха. Когато излязоха на улицата, насреща им се зададе един вече не млад мъж, който учудено спря и ги огледа внимателно. В полицейското управление Хайлман бе отведен в същата стая, в която сутринта бе разговарял с комисаря Андерс. Последният беше още тук, макар работното му време да беше свършило. Хайлман поздрави вежливо. Комисарят не му обърна внимание, а запита късо жандармите:
— Намерихте ли го?
— Да!
Даде им знак и те напуснаха стаята. Сега се обърна към книговезеца. Огледа го с мрачен поглед, поклати глава и каза:
— Странни хора има по тази земя! Можеш да изгубиш всяка вяра в човечеството! Колко време мина, откак ми обещахте, че ще бъда доволен от вас?
— Беше сутринта, хер комисар.
— Сутринта, да! А сега? Сигурно мислите, че съм доволен от вас?
Хайлман стана пурпурночервен.
— Защо трябва да сте недоволен от мен, хер комисар? — попита безпомощно.
— Защо ли? — повтори ядосано комисарят. — Ей сега ще разберете! Изпразнете си джобовете!
Хайлман се подчини. Комисарят разгледа предметите и позвъни. При този сигнал влезе едно лице, което Хайлман не беше очаквал да види — неговият най-злостен враг Курт Хайдер.
— Приближете! — каза му комисарят. — Вижте часовника! Вашият ли е?
Книговезецът огледа часовника и отговори:
— Да, това е той.
— Вие лично видяхте ли този човек във вашата къща?
— Не. Жена ми два пъти е разговаряла с него. Той здравата се е изплашил, когато го е спипала при измъкването му.
— Хубаво! Сега вие, Хайлман! На кого принадлежи този часовник?
— Мой е!
Комисарят се усмихна саркастично.
— И как пък стана ваше притежание?
— Купих го от моя кръстник, бащата на този мъж.
— Колко платихте за него? — попита комисарят.
— Два гулдена.
— Ако мислите, че ще се хвана на тези небивалици, то много се лъжете! — ядоса се комисарят.
— Настоятелно умолявам хер комисаря да ми позволи да разкажа как са се развили нещата — каза Хайлман сериозно.
— Добре, разказвайте!
Хайлман разправи днешната си преживелица. Не пропусна да спомене и присъдата си, за да може комисарят по-добре да прецени днешната случка Служителят го слушаше внимателно и когато свърши, каза:
— Звучи така, че човек се изкушава да повярва.
— Моят кръстник може да ми свидетелства!
— Той междувременно е починал.
Хайлман се смрази, после захлупи ръце в длани и промълви:
— Кръстникът починал! О, Боже!
Комисарят започна да изпитва съчувствие към него. Той каза:
— Овладейте се, хер Хайлман. Истината ще излезе на бял свят. Значи сте платили часовника?
— Да. Трябва да са намерили двата гулдена в една кутия за пури!
Комисарят Андерс се обърна отново към Курт Хайдер:
— Така ли е, хер Хайдер? Намерихте ли парите?
— В кутията нямаше и кройцер — отвърна Хайдер твърдо.
— Обмислете много добре какво казвате! Вашите показания са от особено значение — каза комисарят.
— Мога да потвърдя с клетва това, което казах! — заяви упорито Хайдер.