— Okey, братче! — каза котаракът. — Got a butt?13
Американецът му подаде кутията си с цигари, без да се заяжда за ужасния английски акцент на котарака, който пък си мислеше, че като е извадил американския си жаргон, му е станало приятно. Котаракът избра най-дългата и я запали със запалката на Гна. Всички взеха по цигара.
— Разкажете за вашата рана — каза курвата.
Питър Гна току-що бе намерил въдица в чашата си и веднага тръгна да лови канадката си.
Котаракът се изчерви и наведе глава.
— Не обичам да говоря за себе си — каза той. — Дайте ми още един коняк.
— Ще ви стане лошо — отвърна сестрата на Питър Гна.
— Ами, няма — запротестира котаракът. — Червата ми са бронирани. Истински котешки черва. И след този канал… Пфу! Само как миришеше на плъхове!…
Глътна коняка на един дъх.
— Стига бе!… Каква глътка само! — каза възхитен мъжът с еспадрилите.
— Следващият в чаша за оранжада — уточни котаракът.
Вторият американец се отдалечи от групата и се настани на тезгяха на кафенето. Хвана се за главата и започна да повръща между краката си.
— Беше — започна котаракът — през април 1944. Идвах от Лион, където установих връзка с котарака на Леон Плук14, който също участвуваше в Съпротивата. Впрочем котарак на ниво, след това беше заловен от Котешкото гестапо и депортиран в Бухенкоткен.
— Това е ужасно — обади се курвата.
— Не се безпокоя за него — отвърна котаракът, — той ще се измъкне. И така, като се разделихме, тръгнах към Париж и във влака имах нещастието да срещна една котка… негодница… мръсница…!
— Би трябвало да мерите думите си — каза строго сестрата на Питър Гна.
— Извинете! — отвърна котаракът и отпи голяма глътка коняк.
Очите му се запалиха като две лампи и мустакът му се наежи.
— Такава нощ прекарах във влака — каза той, като се протегна самодоволно. — Боже мой! Как се чукаше само! Хлъц… — довърши, защото се разхълца.
— Е? — попита курвата.
— Това е! — каза котаракът с престорена скромност.
— А раната ви? — попита сестрата на Питър Гна.
— Господарят на котката беше с подковани обувки — продължи котаракът — и се мереше в задника ми, но не го уцели. Хлъц!…
— Това ли е всичко? — попита разочарована курвата.
— На вас ви се ще да ме е пребил, а? — саркастично се изхили котаракът. — Абе много готина психика имате, няма що! Всъщност никога ли не ходите в „Pax-Vo-biscum“?15
Това беше кварталният хотел. С две думи, публичният дом.
— Ходя — отвърна без заобикалки курвата.
— Приятел съм на прислужницата — продължи котаракът. — Какво ми бута само!…
— А? — каза курвата — Жермен ли?…
— Да — каза котаракът, — Жер-хлъц-мен…
Той допи чашата си на един дъх.
— Как бих чукал някоя трикольорка — каза той.
— Някоя каква? — попита курвата.
— Някое трицветно котенце. Или някое още зелено.
Той гнусно се изсмя и намигна с дясното око.
— Или петела! Хлъц!…
Котаракът се изправи на четири лапи, изви гръб, натопорчи опашка и потръпна.
— Дявол да го вземе! — каза той. — Само това ми е в акъла!…
Смутена, сестрата на Питър Гна започна да рови в чантата си.
— Не познавате ли някоя? — попита котаракът курвата. — Вашите приятелки нямат ли си котенца?
— Вие сте свиня — отвърна курвата. — Пред тези дами и господа!…
Оня с еспадрилите не говореше много, но раздразнен от думите на котарака, се приближи до курвата.
— Миришете на хубаво — каза той. — Какво е това?
— „Цвят на сяра“, на „Стар приятел“ — каза тя.
— А това? — попита той, като сложи ръката си там. — Това какво е?
Беше заел освободеното от болния американец място.
— Хайде, скъпи — каза тя, — бъди разумен.
— Келнер! — викна котаракът. — Една зелена мента!
— А, не! — запротестира сестрата на Питър Гна. — Най-после!… — каза тя, щом видя, че вратата се отваря.
Питър се връщаше с канадката, цялата в мръсотия.
— Не му позволявай да пие — каза тя, — съвсем се е натряскал!…
— Чакай — отвърна Питър Гна. — Трябва да си почистя канадката. Келнер! Два сифона!
Той сложи канадката си на облегалката на един стол и обилно я напръска.
— Смешно!… — каза котаракът. — Келнер!… Тази зелена мента… Хлъц!…
„Ти си моят спасител… — възкликна той веднага и се заусуква около Питър Гна. — Ела, аз плащам бардака.“
— Не, мой човек — каза Питър Гна, — ще получите кръвоизлив.
— Той ме спаси!… — изръмжа котаракът. — Измъкна ме от една дупка, пълна с плъхове, където щях да пукна.
14
По асоциация с Леон Блум, министър-председател на Франция от 1936 г., оглавил първото правителство на Националния фронт. През 1942 г. е изпратен в Бухенвалд. — Б.пр.