— Спомнете си — обясни Бенедикт. — През зимата на 1308 година тамплиерският Орден е бил в немилост. Организациите му започнали да се разпадат. Записките са правени набързо, а понякога — дори пропускани.
Филип прегледа намереното от кармелита. Всичко се отнасяше до провизиите, приготвяни за сър Чейсни и отряд рицари, които трябвало да напуснат храма в Лондон и да заминат в неизвестна посока. Споменаваше се храна и пари, но нямаше нищо необикновено. Не се споменаваше никакво съкровище, нямаше никаква загадка. Филип се облегна и потри лицето си.
— Ще продължа да търся сам — предложи брат Бенедикт, — ако сте уморен.
— Денят е към края си — каза Филип. — Задържах ви твърде дълго.
— Глупости! — възрази архиварят.
— Имате ли книги за легендата за плащеницата? — попита Филип. — Имам предвид онази, с която Вероника избърсала лицето на Христос.
— Разбира се.
Бенедикт отмести стола си и като остави Филип и брат Никълъс да преглеждат сметките, се засуети из библиотеката, като си мърмореше под носа.
— Знаех, че имаме нещо.
Той се върна с дебел том, озаглавен „Свети легенди“. Прелисти страниците и остави книгата пред Филип.
Текстът беше на латински, но Филип го разбираше без проблем. Историята беше същата като онази, разказана от брат Никълъс. Как добрата жена на име Вероника помогнала на Христос и била възнаградена, а платното с отпечатъка на лицето Христово се превърнало в ценна реликва. Нямаше нищо ново, което да му помогне да разреши загадката. Той върна книгата и се канеше да си тръгне, когато брат Никълъс възкликна:
— Вижте това!
Той побутна обратно списъка, който Филип беше прегледал набързо и заби пръст в изписаното с нечетлив почерк заглавие, което гласеше „Коне“. Тук бяха описани конете и товарните понита, предназначени за сър Уилям Чейсни и отряда му. В края имаше мистериозна бележка: „Una equa: Pro Virgine“.
— Не разбирам! — възкликна Никълъс. — Това означава буквално „кон за Девата“. — Той отмести стола си. — Какво може да значи това? Дали са носили статуя на Богородица?
— Девата може да бъде и някоя девойка — обади се Бенедикт.
Филип отново прегледа сметките, но не можа да намери обяснение. Почувства се разочарован. В библиотеката се смрачи и той усети, че твърде дълго се е възползвал от добрината на монасите. Поблагодари им и тръгна обратно през църквата. Там спря и се взря въпреки оскъдната светлина в картината, на която Вероника изтриваше лицето на Исус.
Свещеникът отиде до тавана на кръчмата, който беше наел и прекара остатъка от вечерта, като се разхождаше неспокойно из стаята или лежеше на леглото с поглед, вперен в тавана. В Лондон се чувстваше в безопасност. Разбираше, че злото от Скозби не може да го застигне тук. Той въздъхна, осъзнал, че е вече късно, съблече се и си легна.
На другата сутрин стана отпочинал и се върна в църквата на тамплиерите. Брат Никълъс любезно му позволи да отслужи литургия в един от параклисите. Кармелитът го изчака в ризницата.
— Хайде, братко — пошегува се той. — Знам, че човек не живее само от хляб, но ела да закусиш с нас.
Филип се присъедини към кармелитите в столовата им, където брат Бенедикт го очакваше, потривайки нетърпеливо ръце.
— Отново прегледах всички документи — каза той. — Прочетох всичко, което намерих за плащеницата и Вероника. — Той се усмихна извинително. — Но не успях да намеря нищо.
Филип извади роговата си лъжица и започна да яде овесената каша. Не беше толкова гъста и сладка, както я правеше Рохейша, но компанията на кармелитите беше приятна и успокояваща.
— Защо тогава се вълнуваш така? — подразни го Никълъс.
— Заради онази бележка — продължи Кармелитът. — За коня, предназначен за девата. Прочетох отново житието на света Вероника. Знам, че това са легенди, но според тази, Вероника била девица, когато избърсала лицето на Исус. След възкръсването му тя станала негова последователка и се обрекла на целомъдрие. С други думи, превърнала се в девица, посветена на Бога. Това ми напомни други неща. Знаете ли легендите за Граала?
Филип кимна.
— Според тях Граалът може да бъде съхраняван само от девица.
— Е и?
— В легендите за еднорога пък се казва, че този митичен звяр може да бъде укротен само от девица.
— Ясно — намеси се Филип. — Искаш да кажеш, че когато тамплиерите са напуснали Лондон, те са придружавали и охранявали девица? Младо момиче. — Той замълча, после добави. — Младо момиче, което е било избрано за пазителка на някаква свещена реликва.
— Вярвам, че е било така — отец Бенедикт се изправи на стола си.
— Но биха ли тамплиерите взели просто така някое момиче, което да поведат към кентската пустош?