— Сега вече всичко е свършено — проговори лорд Ричард, все още с напрегнато лице.
— Не още! — отговори Филип. — Знам, че църквата и тази къща трябва да бъдат изгорени. Съгласен съм, че на това място трябва да се установи някой от светите ордени, но има още много да се прави. — Той въздъхна. — А ние ще трябва да се махнем оттук.
Лорд Ричард вдигна глава изненадан.
— Не, Филип!
— Брат ми е прав — обади се Едмънд. — Не можем да останем тук. Скозби има нужда от нов свещеник, както и от нова църква. Веднага щом свършим, ще си тръгнем.
— Ами плащеницата? Филип си пое дълбоко дъх.
— Да се върнем към началото — каза той. — Нека поне в ума си поставим всички парчета на мястото им и видим каква е цялостната картина. Тогава ще ви кажа какво трябва да се направи с безценното съкровище на тамплиерите.
ТРЕТА ГЛАВА
— Тази мистерия — започна Филип — започва през зимата на 1308 година. Орденът на тамплиерите във Франция ще бъде забранен, членовете му — затворени, земите и богатствата му — конфискувани. Английските тамплиери са пазели тази свещена реликва, навярно взета назаем от църквата им в Париж, когато се случило всичко това. Те не искали тя да попадне в ръцете на английската Корона или на някой друг. Решили, че отряд рицари под командата на сър Уилям Чейсни ще преминат през Кент и ще се качат на кораб за Франция, където ще предадат реликвата на семейство Чейсни. — Той посочи плащеницата. — Тамплиерите били бойци, но и монаси. Те смятали, че реликвата трябва да бъде носена, заради своята история, от девица. Чейсни много бързал, затова взел едно младо момиче, възпитавано в местния манастир. Тя щяла да носи плащеницата, придружавана и пазена от него и другарите му. От малкото, което знам за ордена на тамплиерите, Чейсни и спътниците му се заклели с най-тежки клетви да изпълнят мисията си.
— Това обяснява ли интереса на младия французин? — попита сър Ричард.
— Да. Навярно тамплиерите са изпратили съобщение до Франция, че изпращат плащеницата и вероятно, въпреки че нямам доказателства за това, тя първоначално е била подарена на ордена от семейство Чейсни. Както и да е — продължи Филип — всичко вървяло добре, докато сър Уилям и отрядът му не се опитали да прекосят долината на Кент. Възнамерявали да заобиколят Скозби, но не знаели, че Романел със съучастието на лорд Джордж Монталт предвождал престъпна банда контрабандисти.
— Значи това не е било единственото им нападение? — попита Едмънд.
— О, не — отвърна Филип. — Романел бил безмилостен и порочен човек. Пролял кръвта на много невинни хора. Знам нещо за обичаите в Кент — Той се усмихна на лорд Ричард. — И как действат контрабандистите. Те винаги наблюдават пътищата. Романел не правел изключение. Неговите шпиони открили, че отряд тамплиери бягат от Лондон и злият свещеник решил, че е на път да завладее огромно съкровище.
— Но да нападне група въоръжени мъже? — попита сър Ричард. — Опитни бойци, които ще се бият на живот и смърт?
— Мислех си същото, докато не отидох при блатата. Истина е, че тамплиерите били войни, свикнали да прекосяват пустини или да атакуват замъци. Но Романел бил хитър. Той ги примамил в блатата, а после неговата банда престъпници ги нападнала отдалеч. Вероятно — продължи Филип — нападението е станало през нощта. Накрая Романел и спътниците му се приближили. Тамплиерите, които оцелели, били ранени и лесно довършени. После те отворили съкровището, за да установят, че то било просто едно парче платно.
— А младото момиче? — попита Едмънд.
— Подозирам, че тя се е скрила по време на нападението. Романел и хората му я открили с реликвата.
— Защо просто не са я убили? — попита лорд Ричард.
— Бог знае, сър. Навярно в тях е трепнала искрица съжаление. Романел можел да го направи, всъщност той до края го искал. Но присъствал и вашият дядо, и хората от селото, които също имали деца. Скарали се и не пожелали да прережат гърлото на детето.
— Пък и вече били отрезняли — съгласи се Едмънд.
— Така е. Жертвите им не били просто група обикновени пътници, а монаси-воини. Освен това нямало съкровище или поне не такова, което можели да видят. Смятам, че все пак са спечелили нещо. Без съмнение тамплиерите са носели злато и сребро за пътуването си в чужбина. По-късно Романел го използвал, за да поднови църквата в жалък опит за изкупление.