Джейн, останала седнала на стола си, се озърна наоколо, за да види другите дъщери на дипломати.
— … и към републиката, която то представлява, една нация, пред бога…
Сесил Перон я нямаше. Значи бе останала в Париж или пък баща й е бил преместен другаде? Това би било страхотно. Джейн не понасяше Сесил.
— … неделима…
Я, чакай. И новото момиче не бе станало право. За нея бе предвиден един самотен стол и тя седеше, изпъквайки ужасно. Другите нови момичета й хвърляха погледи изпод вежди и й се присмиваха. Джейн се вгледа по-внимателно. Това не бе просто тен, тя бе от Средния изток. Големи тъмни очи, аристократичен нос. От Израел? — … свобода и справедливост за всички.
Звънецът би и госпожица Милтън слезе от подиума.
— Имам час по история на изкуството. А ти?
— Математика — отвърна Джейн, все така загледана в новото момиче. В момента другите я побутваха небрежно. Изпита силно състрадание; беше почти като в първия й ден тук — преди да намери Сали. — Хей, Сал. Виждаш ли новото момиче, ей там? Тормозят я.
— Винаги го правят.
— Хайде да идем да я поздравим — подкани я Джейн. — Хайде, това ще бъде твоето добро дело за деня.
Сали въздъхна. Историята на изкуството бе единственият предмет, който й харесваше, а и учителят мразеше тя да закъснява. Какви великолепни рокли са носели някога в миналото. Тогава модата е означавала нещо, не е била просто костюм на „Дона Карън“ или сива рокля на „Армани“. Сали обичаше цветовете и стила, златните тъкани и дантелата.
— Разбира се, защо пък не? — каза тя.
Втора глава
Сали тръгна към новото момиче.
Джейн бе нейната съвест. Сали знаеше, че Джейн има желязна воля — нещо, което тя уважаваше и от което дори понякога се боеше. Джейн би отишла при това момиче независимо дали тя бе тръгнала, или не.
Огледа момичето, което бе привлякло вниманието на приятелката й. Скромно, срамежливо, с интелигентно излъчване, притеснително хубаво…
Сали изпита мигновено угризение. Никога не се бе чувствала застрашена от страховития интелект на Джейн, защото тя, откровено казано, не беше привлекателна. И двете имаха своите силни страни, но не и в една и съща област. Това ново момиче изглеждаше застрашително красиво, а освен това имаше и проницателно пламъче в очите й, което Сали разпозна заради дългото си общуване с английската си приятелка.
Дали щеше да се получи? Ами ако новото момиче искаше да станат истински приятелки? Може би щеше да се окаже достатъчно умна, за да съперничи на Джейн, и достатъчно хубава, за да отмъкне и нейната слава. Не веднага, но с малко усилия — кичури с цвят карамел, обувки на ток, малко блясък за устни…
После се изчерви. Това бяха подли мисли, достойни за Джули или Мелиса, не и за нея. Новодошлата имаше нужда от помощ. А Сали Ласитър, макар да кроеше планове, да обичаше клюките и да се любуваше на собственото си отражение почти толкова, колкото го правеха и всички останали, имаше добра душа.
— Хей! — извика тя и бодро махна на новото момиче, което се бе запътило към вратата. — Чакай, мила! Искаме да поговорим с теб.
Другото момиче се поколеба и кимна.
Джейн последва приятелката си, леко подразнена. Сега Сали крачеше стремително, поела инициативата, както ставаше във всичко. Джейн въздъхна и тръгна подире й, усмихвайки се мило на новото момиче.
— Е, как се казваш?
Сали отметна русите си коси през рамо и й се усмихна с обичайната си ослепителна усмивка. Зад нея Джейн се ухили. Едно бе сигурно, Сали не беше сноб. Нямаше нужда да си играе на съюзи или да кара новото момиче да заслужи приятелството й.
— Аз съм Сали, Сали Ласитър — насърчи я тя. Топлият тексаски акцент подхождаше на загорялата й махагонова кожа. Сали бе истинска пъстроцветна пеперуда и дори скромната униформа на училището на госпожица Милтън не можеше да го скрие.
Тъмните очи на новото момиче се спряха на блондинката и сякаш я погълнаха цяла.
Сали бе на светлинни години от собствената й дълга пола и високо вдигнати чорапи. Сали носеше сивата си плисирана пола повдигната с няколко сантиметра, а чорапите й бяха смъкнати до глезените. Кремавата й блуза бе с допълнително разкопчано копче и разкриваше, макар и съвсем малко, напращелите й, напълно естествени гърди. Всички момчета ги зяпаха, както и не малко мъже, когато Сали минаваше край тях.
Така й харесваше. Беше толкова дръзко самоуверена!