— Хелън — измърмори новото момиче. — Хелън Яна.
— Аз съм Джейн. — Джейн се приближи, докато нагласяше очилата върху носа си. Стъклата им бяха дебели и очите й се скриваха зад тях. Хелън веднага реши, че е англичанка. Имаше неподдържана коса, грубо завързана на конска опашка. Никак не подхождаше за приятелка на тази Сали Ласитър.
Нито пък аз — помисли си Хелън.
С маслинова кожа и аристократичен, орлов профил, Хелън имаше лешникови очи със зелени точици и гъста черна коса, лъскава и гладка. Докато блузата на Сали бе разкопчана, тази на Хелън бе напълно затворена. Допълнителното копче под брадичката бе закопчано плътно. Гъстата й коса бе пусната свободно, а тъмните й очи срамежливо надничаха изпод бретона. Но също като Сали фигурата на Хелън имаше изкусителни извивки, които никакви копчета не можеха да скрият.
— Приятно ми е — възпитано отвърна Хелън. Предпазливо. Дали и те щяха да започнат да я тормозят като останалите? Вече бе намразила това училище. Когато довечера се прибере, ще помоли баща си да размисли.
Но Хелън бе реалистка. Баба беше обсебен от желанието си да се издигне в обществото. Беше във възторг, когато дъщеря му бе приета тук — все пак той не бе нито посланик, нито принц, а само средно успял бизнесмен.
А каквито и да бяха различията й с другите девойки, всички те притежаваха нещо общо — пари.
Нужни бяха много пари, за да успееш тук.
Всеки се опитваше да вкара детето си. Неофициално политиката на училището бе против бизнеса — само най-прочутите режисьори, спечелилите „Оскар“ актьори и крайно амбициозните шефове на студия и продуценти успяваха да се класират. Академията на госпожица Милтън поддържаше престижа си, като привличаше момичета от по-висока класа. Дъщерите на конгресмени и сенатори, на кмета и губернатора, висши адвокати, крупни банкери и магнати в бизнеса с недвижими имоти. Както и много момичета от дипломатическите среди. Тук харесваха екзотичното — французойки, европейки, израелки, дори арабки. Веднъж дори бяха имали истински рускини. Изпращайки дъщеря си в академията на госпожица Милтън, човек й осигуряваше мигновена доза култура.
Естествено, американците преобладаваха в списъка. Това бе тяхната територия и всички знаеха неписаните правила от първия ден.
Хелън вече си бе изпатила от това.
— Ти си нова — отбеляза Сали. — Решихме, че може да искаш някой да те разведе наоколо, нали така? Да ти помогне да си намериш мястото.
Момичето с маслинена кожа кимна стеснително.
— Това би било много мило.
Джейн веднага забеляза, че тя говори с цели изречения, не използва съкратени форми, нито жаргон.
— Откъде си, Хелън? От Израел? — предположи тя.
Момичето не се засегна.
— От Йордания. Съвсем близо е.
— Ти си арабка! — възкликна Сали и очите й се разшириха.
Хелън кимна и Джейн забеляза как гърбът й се скова.
— Това притеснява ли те?
— Разбира се, че не — побърза да отвърне Джейн. — В училището има момичета от цял свят. Аз съм англичанка, баща ми работи във Вашингтон.
Хелън се намръщи.
— Колко тъжно, че си разделена от баща си.
— Не особено. — Джейн се опита да вкорави сърцето си, за да подхожда на думите й. — Баща ми е дипломат. Мисли предимно за политиката. Едва ли би спечелил наградата за баща на годината.
— Ами тогава майка ти.
Англичанката поклати глава.
— Тя почина, когато бях на три. Катастрофа.
Хелън изглеждаше ужасена.
— Много съжалявам.
Джейн сви рамене. Понякога се чудеше какво е станало онази нощ. Баща й шофирал и се бе отървал почти незасегнат, освен дългия белег на гърба. Кой ли знаеше истината? Може би е бил пиян.
Майка й щеше да я обича. В момента Джейн си нямаше никого, освен приятелката си. Бе се научила да живее само за себе си, а книгите и ученето бяха нейното спасение. Можеше да разчита на ума си. Тестовете никога не подвеждаха Джейн, а и бе хубаво да се бори и да печели признание. Всеки път, когато получеше отлична оценка, това я успокояваше дълбоко вътрешно. Интелектуалната сфера бе мястото, където бе повече от добра. Беше изключителна.
Джейн бе много амбициозна. Оксфорд или Кеймбридж, магистратура във „Вси светии“, след това постоянно място в някой университет от „Айви лийг“. Заслужено уважение, постоянна работа и материални доходи, които не зависят от нещо толкова ненадеждно като мъжете или толкова крехко като външния вид.