Знаеше, че най-добрата й приятелка изпитва съжаление към нея.
— Справям се — кратко отвърна тя. — Тук съм само през деня. Имам гувернантка, която ме чака в къщата ни на плажа.
— И аз посещавам училището само през деня. Татко има къща в Бел Еър — небрежно поясни Сали. — Точно до тази на Арън Спелинг, но два пъти по-голяма. Нашият бизнес е петролът.
— Баща ми е бизнесмен.
— В кой бизнес? — веднага се поинтересува Сали.
Хелън разпери ръце.
— В най-различни. — Беше вярно, баща й се занимаваше с какво ли не. — Той урежда договори — срещи за американци, които искат да работят в Средния изток. Строят пътища, апартаменти, водни съоръжения…
— Страхотно — отбеляза Сали, изгубила интерес. — Не се ли занимава с петрол?
— Йордания няма петрол.
— Значи не е някой шейх или крал?
Хелън се усмихна.
— Опасявам се, че не. Обикновен бизнесмен.
— Е, все едно. — Сали бе прекалено жизнерадостна, за да се разочарова за повече от няколко секунди. — Ела с мен и Джейн да разгледаме училището. Ние ще ти го представим много по-добре, отколкото при обиколката за ориентация.
Хелън погледна зад гърба си — достолепна и строга на вид дама с бяла коса, подстригана късо, тъкмо повеждаше останалите новодошли към лабораториите. Противопоставянето на авторитети не бе в характера й, но въодушевлението на американката и дружелюбието на англичанката я заинтригуваха.
— Защо не? — Тя изпробва заучените фрази на английски. — Звучи забавно!
Трите обиколиха района на училището. Джейн наблюдаваше как Хелън попива всичко с очи. Осъзна, че й е приятно да има още някого наоколо. Хубаво бе да има още подкрепа. В дните, когато Сали беше болна или пътуваше, не бе особено забавно да стои в училище.
А и, разбира се, Хелън Яна бе чужденка, което я превръщаше в още по-лесна мишена за подигравки. Това беше общото помежду им. Освен всичко Джейн веднага усети, че момичето е интелигентно и по-умно от Сали. Сигурно щеше да е хубаво да има наблизо някой, с когото да си говори за нещата, които не интересуваха Сали. Като изпитите, например.
Джейн искрено се надяваше двете да си допаднат.
— Това е фонтанът. — Сали сияеше. — Внушителен е, нали?
— Не — отвърна Хелън, която реши, че наистина я питат.
— Имаме много по-хубав в градината ни в Аман.
Джейн прехапа устни, за да скрие усмивката си.
— И статуята, много е стара. Страшно стара. От Викторианската епоха — донесена е от Сан Франциско. Почти на двеста години е. — Сали бе решена да я впечатли. — Истинска антика.
— Мисля, че е виждала и по-стари. — Джейн се усмихна на новата им приятелка. — Била ли си някога в Петра? — попита тя, с лека нотка на завист.
— Да, разбира се. — Хелън отвърна на усмивката й. — Някой ден би могла да дойдеш с мен, нали? На гости.
Джейн грейна.
— Наистина ли? Много бих искала.
— А това е басейнът. — Сали не се интересуваше от археология или древни градове. Тя махна с ръка и ги зарази с ентусиазма си. — С олимпийски размери, има си и вълни. Спортният салон е напълно оборудван. Има стени за катерене, телевизори на поставки пред теб, докато тренираш, пътечки за бягане, тежести. Дори предлагат и кикбокс.
Това я впечатли. Очите на Хелън обхождаха въодушевено огромния басейн. Да, беше й забавно. Кикбокс! Защо не? Това бе училище само за момичета. Много би искала да се запише на кикбокс.
— А сега, ела насам. — Сали закрачи решително и мина през стоманените врати на специално проектираната училищна сграда. Беше модерна, чиста и всичко бе съвсем ново. Хелън видя зали, пълни с персонални компютри, театрална зала с истинско професионално осветление.
— Зала 102 — драматично изкуство. Бъдещите кандидати за филмови звезди много я харесват. В съседство са занаятите. Тук правят разни грънци и други подобни. Компютри — трябва да разбираш програмите, нали, Джейн?
Джейн изсумтя.
— Понякога се налага направо да я дърпам, за да излезе оттам. А тук — продължи Сали, — са класните стаи. — Красивите й устни изобразиха неодобрителна гримаса. — Трябва да кажа, че все пак мразя часовете. Такава загуба на време. Да учиш за генерал Кастър и други такива. Кога изобщо ще ти потрябва това в истинския живот?
— Историята ни дава знания и за бъдещето — изтъкна Джейн.
— Много дълбокомислено. Любимка на учителите. — Сали намигна на приятелката си. Хелън я погледна завистливо. Искаше й се да притежава самоувереността на американката. И тайничко си мечтаеше за красива златиста коса. Дали баба ще й позволи да боядиса своята?