Хайя забеляза, че той не използва думата кралско — не беше нужно.
— Разбирам. Ваше Височество — добави тя отново.
— Предпочитам да ми казвате Джабер. — Той направи знак на сервитьора и му заговори на наречието на Гада прекалено бързо, за да го разбере Хайя. — Сега трябва да тръгвам. Надявам се полетът ви да е приятен, госпожо Ал Яна.
— Хайя.
— Хайя. — Той се усмихна топло. — И ще поддържаме връзка.
Тя се запита дали не трябва да се изправи и да направи реверанс, но беше прекалено късно. Той й се поклони леко, обърна се и си тръгна.
— Искам да освободя стаята си, моля.
— Разбира се, госпожо.
— Четиристотин и шеста. — Хайя подаде ключа и кредитната си карта. — Имам няколко телефонни разговора със Съединените щати, както и две бутилки минерална вода…
— Всичко е наред, госпожо; нямате сметка за уреждане.
— Моля?
— Сметката ви е уредена от Кралство Гада. По нареждане на Негово Височество шейх Джабер.
— Вечерята тогава…
— Цялата сметка, госпожо.
— Разбирам. — Хайя прикри усмивката си. — Много щедро от страна на Негово Височество. Бихте ли ми извикали такси до летището?
— Няма да е нужно, госпожо. Негово Височество изпрати за вас правителствена лимузина. Очаква ви вече близо час.
През целия път към дома Хайя си повтаряше, че това е само любезен жест. Беше сключила важна сделка, може би им бе осигурила отлична реклама. Само това беше важно.
Джабер беше шейх и министър в правителството. Вероятно вече бе женен. Човек с неговото положение не би се заинтересувал от една бременна вдовица, огромна като слон. Беше важно да стои здраво на земята — дори и в първокласния салон на Кралските авиолинии на Гада. Когато стигна до летището, Хайя откри, че шейх Джабер е наредил да сменят билета й за бизнес класата.
Когато се прибра, тя незабавно разпореди една от асистентките на Джейн да изпрати по факс договора до офиса на Джабер.
Вече наистина ставаше доста тромава и беше много изморена. Хайя предпочете да остави организацията по грандиозното откриване на Джейн и Сали. Бе обиколила магазина и бе видяла красиво подредените стоки, които тя бе купила; наред с разкошните модни колекции на Сали, те щяха да са душата и сърцето на „Блясък“.
Но точно сега Хайя трябваше да се погрижи за детето си. Беше глупаво да се надява на романтична връзка, а и Хайя не искаше сърцето й отново да бъде разбито. Не направи никакъв опит да се свърже с Гада, освен посредством офиса. Вместо това боядиса детската стая — много хубаво и неутрално жълто. Никой мъж не би искал да отглежда чуждо дете.
След като бебето се роди, тя щеше да забрави всякакви романтични увлечения. Нали така?
Тридесет и четвърта глава
— Е? — Сали отстъпи крачка назад и само се огледа. — Готови ли сте, момичета?
Беше хванала другите две за ръце. Отдясно бе Джейн, а отляво — готова да роди всеки момент, Хайя. Стояха на паркинга и гледаха магазина.
Беше шест и половина и слънцето се спускаше към хоризонта, заляло целия Лос Анджелис във великолепни златни и червени лъчи. Сградата, блеснала в бяло под слънцето, бе обвита в знамена в златиста и сребриста коприна, а на всеки ъгъл имаше множество флагчета в яркочервено и синьо — приличаше на увита в ленти парадна платформа.
— Утре — каза Хайя. — Нямам търпение.
— Нито пък аз — съгласи се Джейн.
Откриването бе на другия ден. Големият ден — връхната точка на месеци изтощителна работа, на невероятни усилия да работят като екип дори когато ужасно се дразнеха една друга. Перфектно разположен, с изключителен персонал и окичен, както казваше Сали, като коледна елха, според тях това бе най-страхотният, най-разкошният и луксозен магазин на света.
Там се намираше невероятно обзаведеният салон за красота. Най-добрите експерти в козметиката бяха готови да предложат маникюр и масаж на уморените клиенти. Имаше прекрасни стоки, меко осветление и гълъбовосиви килими, приглушена музика и внимателен персонал, служители на паркинга в униформи, продавачки, готови да опаковат всичко като подарък…
Истинска мечта.
— Всички ще дойдат. — Другите разбраха, че Сали говори за пресата. — „Таймс“, „Обзървър“, „Ситизън“, „Варайъти“, „Холивуд рипортър“ — всички.