— Претенциозна публика — отбеляза Джейн.
— Да се надяваме, че ще останат доволни — каза Хайя.
— Ще останат. — Сали бе категорична. — Трябва.
Погледна приятелките си; в този миг и трите бяха млади, красиви и твърдо решени да успеят.
— Искате ли да излезем на вечеря, момичета?
Джейн поклати глава.
— Да идем да поспим. Трябва да сме готови за утре.
Бяха решили да се срещнат с репортерите заедно, по обяд.
Джейн бе убедила останалите, че историята им ще предизвика интерес, личната им история. И на трите, минали през своята трагедия. И невероятното им приятелство.
А сега може би се завръщаха?
— Съгласна съм. — Сали стисна устни. — Починете си, дами. Трябва да изглеждаме добре.
— Джейн! Как се отразява на магазина тази невероятна тълпа?
— Сали! Ще приемеш ли офертата на „Шанел“?
— Не — викна тя, мъчейки се да надвика шума.
Зад тях, в магазина, бе истинска лудница. Джейн им бе казала да не се притесняват; служителите, които бе наела, бяха чудесни, всичко бе под контрол.
— Хайя! Кога се очаква бебето? Момче или момиче?
Светкавиците ги заслепяваха, репортерите ги засипваха с въпроси. Когато мълвата за тълпите в магазина се бе разпространила, бяха надошли още много журналисти. Сега обстановката много напомняше за филмова премиера.
— „Блясък“ по име, блясък по природа — прошепна Сали и побутна Джейн.
Хайя стисна ръката й.
— Не се чувствам много добре. Тук е много претъпкано.
— Ще ги разкарам — отвърна й също шепнешком Джейн. Приятелката й не изглеждаше добре, лицето й беше бледо и дишаше затруднено. Бяха отговорили на достатъчно въпроси. Сали бе великолепна с репортерите.
Каквото и да станеше оттук нататък, денят на откриването бе истински успех.
Джейн се изправи.
— Дами и господа…
— Ооох — изпъшка тихичко Хайя.
Джейн погледна надолу към приятелката си, но Хайя само поклати глава.
— Дами и господа, много се радваме, че дойдохте. „Блясък“ бе мечтата на три приятелки. Днес е реалност. Няма да ви отегчавам с дълга реч, тъй като ще видите, че магазинът говори сам за себе си. — Джейн се усмихна; в дъното, зад тълпата от репортери забеляза Крейг Левин. И го погледна право в очите. Днес бе нейният триумф, но той го бе направил възможен. Устните й се разтвориха и тя мълчаливо му благодари.
— Моля — спокойно каза Джейн, — заповядайте.
Светкавиците блеснаха отново и Левин, без никой да го забележи, й намигна. Тя потръпна от удоволствие и си призна колко силно го желае.
Хайя стисна ръката й. Джейн сведе поглед и забеляза как приятелката й се свива от болка. Седна и долепи глава до тази на Хайя.
— Какво има?
— Мисля, че имам контракции — прошепна Хайя. — Може ли да се махаме оттук?
— Да. Хайде — съгласи се Сали. Тя стана и внимателно вдигна на крака и Хайя.
— Благодаря ви много на всички — бодро каза Сали и провлаченият й тексаски акцент се разля като мед. — Забавлявайте се!
Двете момичета изведоха Хайя, която се усмихваше и махаше, за да не забележи никой болезненото присвиване на тялото й, и докато минаваха, отново ги заля буря от светкавици.
— Госпожо Ал Яна, майка ви е тук — обади се акушерката. — Да я повикам ли?
Хайя изпищя.
— Повикайте я! — каза Джейн.
— Трябва ми разрешението на госпожа Ал Яна — притесни се жената.
Джейн се обърна към нея с ледена физиономия.
— В момента е малко заета. Чух я да казва „да“.
— Аз също — намеси се и Сали.
— Повикайте тук майка й. — Гласът на Джейн не допускаше спорове и жената се подчини.
Бебето вече бе на път, съвсем близо. Джейн можеше да види как главичката се подава. Стисна погната и гореща ръка на Хайя за кураж; Сали придържаше краката й.
— Ето го — останала без дъх изрече Хайя. Вратата се отвори и вътре нахлу майка й, като говореше забързано на арабски нещо, което Джейн не разбра. Пусна ръката на Хайя.
— Не! — викна тя. — Остани! Останете всички!
По-възрастната жена стисна другата й ръка, приведе се и прошепна нещо на дъщеря си. Хайя отново изпищя и бебето изскочи от утробата й, цялото мокро и хлъзгаво, в ръцете на очакващия го лекар, който го пое, загърна го в кърпа и отряза пъпната връв.
— Дайте ми да го видя! — извика Хайя.