Заедно бяха много повече, отколкото би била простата сума от уменията на трите. А Сали бе красивата пеперуда, звездата в триото. Модната им линия бе нейно творение — беше самата тя.
Тя беше лицето. Беше се завърнала. Сали беше „Блясък“.
Може и да не беше умна, колкото другите две, но Сали бе започнала да вярва в себе си и в таланта си. Тя даваше своя принос. Нека Джейн се занимава с техническите подробности; Сали бе тази, която продаваше.
Обърна се и погледна разкошната кола на Джейн, докато влизаше в магазина. До края на седмицата, обеща си Сали, и тя щеше да си купи спортна кола. По-хубава — „Ферари“. И къща в Холивуд Хилс, като всяка изгряваща звезда, която все още бе прекалено малка, за да си позволи имение в Бевърли Хилс.
— Здравейте — каза Сали за стотен път.
Беше се отбила набързо до стаята за персонала, където бе оправила грима си, сресала бе косата си и бе измила зъбите си, и сега отново бе на линия и се усмихваше на клиентите. На феновете си, както започваше да ги нарича.
— Здравейте! Вие сте Сали Ласитър. Видях ви в „Ситизън“. О, направо обожавам моделите ви, толкова са хубави.
— О, благодаря ви, госпожо.
— А какви фантастични овлажнители имате от Мъртво море. Опитах един върху ръката си и беше толкова мек и разкошен… Опаковката му също беше прелестна. Купихме си и килим, нали Хайм? Ще ни го доставят направо вкъщи.
— Всичко за удобството на клиента — широко се усмихна Сали. — За нас е чест да ви обслужим, госпожо.
Пухкавата дама стисна ръката на мъжа си.
— Не е ли фантастична, Хайм?
— Забележителна — съгласи се той и огледа Сали със смесица от похот и примирение.
— Знаете ли, господине — подхвърли тя, докато ловко опаковаше гривна от дискове от Гада за жената, — имаме специална зала с електронни игри на третия етаж. Там се продават различни устройства, а телевизионните екрани са постоянно включени на спортния канал. Освен това има удобни кресла и дивани, където да отдъхнете, докато дамата пазарува…
— Наистина ли? — примигна мъжът. — Сериозно?
— Да, господине. Има и сервитьори, които разнасят солени бисквити и ледена бира.
Съпругата му го погледна с надежда.
— Миличка — каза той, — забавлявай се, пазарувай, колкото искаш. Това е страхотен магазин.
Той се запъти тромаво нагоре, а Сали маркира покупката на жената.
— Виждате ли, госпожо — престорено снижи глас Сали, — точно такава е идеята. Онази зала е като… като забавачка за съпрузи.
Дебелата дама се засмя.
— Прекрасно! Чудесно. Каква гениална идея. Ще кажа на всичките си приятелки.
— Непременно им кажете. И пак елате да пазарувате. — Сали й намигна и клиентката се отдалечи доволна.
— Е, кажи ми — обади се плътен глас, който тя позна. — На онези телевизори дават ли и бейзбол?
Пред нея стоеше Крис Нелсън. Днес бе с обикновена синя риза и панталони в маскировъчен цвят.
— Аз… да, господине. Има и бейзбол — измърмори Сали. Подпря се на щанда, за да не забележи той как коленете й омекнаха.
Той се приближи още малко и очите му пробягаха по тялото й. Сали изведнъж се притесни заради разкопчаното най-горно копче на блузата си; устните й се овлажниха и леко се разделиха.
— Не ме наричай „господине“ — каза той тихо. — Става ли, скъпа?
— Да… — искаше да добави „господин Нелсън“, но не посмя да го издаде, — … Крис.
— По-добре. — Отправи й ленива усмивка. — Доста оживено местенце.
— Това е само първият ден. — О, Господи! Толкова беше красив. Сали изпъна рамене и вдигна глава. Трябваше да се стегне. — Може би ще убедите Лети да дойде да пазарува при нас. Имаме специална козметична линия за тъмна кожа. Или може би ще хареса отдела ни за парфюми или някоя от ръчно изработените ни мозайки от Йордания.
— Как е майка ти? — попита той, без да обръща внимание на думите й.
Сали се изчерви.
— Добре. Благодаря. — Тя сведе глава. — Извинете, не биваше да ви се нахвърлям, аз… знам, че нямахте намерение да ме сваляте или нещо подобно.
— Естествено, че имах.
Тя вдигна глава.
— Моля? Аз не се занимавам с чужди мъже.
— Дори и с мен?
Нагъл тип!
— Да, дори и с теб — сопна се тя. — Но ще изпратя годежен подарък за госпожица Бери до офиса ви, безплатно.