Последва внезапно поемане на въздух и Хелън, все така със затворени очи, чу викове. Продължи да се моли. После чу как някой получи звучен шамар и след това ревна вбесено.
— Най-добре оставете на мира нашата приятелка. — Това бе Сали, разбра Хелън с прилив на благодарност. — Ти си едно грозно и дебело нищожество, Джули. Още не се е родил хирургът, който може да те превърне в красавица. Най-добре се помоли някой да сложи катинар на хладилника ти.
— Остави ме!
— Пусни я! — включиха се и поддръжничките на Джули.
— Надявам се да оставите Хелън на мира. Завинаги. Иначе ще ида направо при госпожица Милтън и ще й съобщя какво съм видяла. Ще ви изключат. — Това бе Джейн Морган, която говореше с перфектното си британско произношение и ги предизвикваше да продължат.
— Върви по дяволите, проклета англичанка! А ти, ти си провинциална пачавра! Целият свят знае, че Джими Кизнос ти е отказал среща миналата събота!
— Да бе, сякаш изобщо бих обърнала внимание на Джими. Толкова е грозен, че дори и ти би могла да излизаш с него! — върна й го Сали.
— Кучка! — изкрещя отново Джули, но Хелън усети, че вече беше по-далеч.
— Аллах акбар — прошепна тя отново малко по-настойчиво и се изправи, приключила с молитвата. Отвори очи и видя Джули и половината й банда да се отдалечават сърдити към другия край на игрището. Джули им показа среден пръст с идеално поддържан маникюр.
— Не й обръщай внимание. Тя е невежа — каза Сали, докато Хелън навиваше молитвеното килимче.
— Нарани ли те? — Джейн докосна ребрата на приятелката си през сивия пуловер.
Хелън потръпна.
— Не — излъга тя.
Със сигурност щеше да стане голяма синина. Но в главата й продължиха да звучат обидите. Негърка от пустинята. Чалмаджийка. Откачалка. А-раб-ка.
— Защо ме наричат така?
Иронията в случая бе, че постепенно, докато месеците отминаваха, Хелън усещаше, че губи част от идентичността си. Баба винаги й говореше на английски и арабският й закърняваше. Понякога се объркваше в някои от обичаите и не можеше да разбира напълно родителите си, когато те спореха и минаваха на родния им език.
Опитваше се да пази корените на културата си, но, разбира се, тези грубиянки не виждаха, че тя става все повече американка. Хелън беше просто а-раб-ка за тях и винаги щеше да остане такава.
— Само се фукат. Мислят те за странна, защото никога не излизаш с момчета.
— Джейн също не излиза.
— Опа! — възкликна кротко Джейн. — Изобщо не разбираш какво е да си тактична, нали Хелън?
— Какво означава „тактична“?
— Няма значение. — Сали отново кипеше от енергия. — Искаш останалите да те приемат, нали?
— Нали си има нас — отвърна Джейн, все още леко засегната.
— Но другите момичета… — Хелън се бореше с копнежа на аутсайдера да принадлежи към групата. — Останалите. Нали разбирате.
Джейн кимна. Разбираше я. Погледна към Сали.
— Съгласна съм. Никога не се отказват. Особено Джули и Мелиса и компанията им. Ужасно е досадно.
— Значи трябва да направим нещо по въпроса. — Сали се протегна, загорялото й момичешко тяло се изви като котешки гръб на слънцето. — Ще им го върнем — за онова, което се опитаха да сторят на Хелън.
Под меките извивки на южняшкото й произношение Джейн долови истински гняв и леко потрепери. Сали може и да не бе особено силна в учебните дисциплини, но не беше глупава. В нея имаше някаква стоманена нишка. А точно сега беше бясна.
— Хайде да направим парти — каза Сали след кратка пауза.
— Парти ли? — попита Хелън.
Джейн се усмихна. Хитро.
— Да. Истинско парти. Като най-страхотния купон за годината, на който задължително трябва да те видят, иначе все едно е свършено със социалния ти престиж. Нека малко натрием носовете на тези момичета. Да им докажем, че двете наистина сте ми приятелки. — В очите на Сали проблесна опасно пламъче. — И ако ви тормозят, ще има последици.
Тъмните очи на Хелън за миг се спряха на шумната и противна групичка момичета в другия край на игрището — те се смееха. Най-вероятно на нея.
— Но те няма да дойдат на нашето парти — каза тя. — Не разбирам.
Сали се усмихна на приятелката си. Понякога тя се чувстваше доста объркана, когато Хелън и Джейн си говореха. И двете бяха супер интелигентни и можеха да проумеят неща, които или не бяха по силите й, или я отегчаваха, но когато ставаше дума за великолепие и стил, Сали Ласитър бе в стихията си.