— Защо го направи?
— Защото трябваше — простичко отвърна той. — Мисля си за теб от седмици. Още докато бях заедно с Лети. А след като скъсахме… — Той сви рамене. — Снимката ти често се появява във вестниците. Казах си, че трябва да те потърся, да те видя. Със сигурност нямаше да си чак толкова сладка, колкото помнех — не и важна бизнес дама като теб. Само че, когато те видях там зад щанда, не ми се стори сладка. Изглеждаше зашеметяващо секси. А няма друг начин да изпиташ една жена, освен да я целунеш. — Той се ухили. — Някои момичета са красиви, но в тях няма плам. Ти не си такава. Ти си по-гореща и от огън, скъпа.
После, без да й остави време да размисли, Крис отново запали мотора, сложи си пак тъмните очила и се съсредоточи в шофирането.
Сали беше благодарна. Извърна глава настрани и се загледа през прозореца. Надяваше се той да не забележи усмивката й. Да не може да усети страстното й желание. О, Господи! Сега трябваше много да внимава. Да излиза с мъж като Крис Нелсън, беше забавно, но нямаше начин да продължи дълго. Имаше прекалено много момичета, навсякъде, прекалено голяма конкуренция.
Трябваше да внимава да не се влюби.
Тридесет и пета глава
— Радваме се да ви видим отново, господин Нелсън. Добре дошли, госпожице Ласитър.
Сали се изненада и притеснено хвана ръката на Крис.
— Всичко е готово, господине, както поръчахте. Насам, моля.
Салонният управител ги поведе през скъпия ресторант — Сали разпозна две филмови звезди и един сенатор — към терасата в дъното, която представляваше идеално поддържана морава, заобиколена с декоративен зелен плет и розови храсти, увити около дървени рамки. Имаше една-единствена маса с прекрасна гледка към океана, застлана със снежнобяла покривка и върху нея свещи в сребърни свещници. В една голяма сребърна купа на поставка имаше охладена бутилка шампанско и Сали забеляза, че е отлежало „Пол Роже“. Имаше и купичка е натрошен лед, пълна с плодове — нектарини, сливи, свежо грозде; масата бе разкошно аранжирана със зелени и бели цветя и бяха сервирани малки купички с най-различни студени предястия от испанската кухня.
— Студени хапки — изненада се Сали. — Много ги обичам.
Нелсън се ухили.
— Знам.
Салонният управител ги заведе до масата им, отвори и поднесе шампанското, а после дискретно се оттегли.
— Да пием за началото на нещо ново — предложи Крис. И тя отпи с благодарност, с надеждата, че виното ще премахне поне малко нервността й.
— Откъде знаеш, че обичам студени хапки? И откъде знае той името ми?
— След онзи ден направих малко проучване за теб. — Той сви рамене. — Отново прочетох онази статия. Разпитах наоколо. Разбрах, че магазинът на „Мелроуз“ е затворен, и накарах асистентите си да разберат с какво си се захванала заедно с онези момичета. Според мен това е много смела постъпка.
— Проучвал си ме? — възмути се тя.
— Точно така — спокойно потвърди той. — Обзалагам се, че и ти си ме проучила. Проверила си в спортната асоциация, нали?
Сали се изчерви като домат. Беше го направила. И не само това.
— Ами онзи сервитьор?
— Казах му, че ще идвам тук с теб като моя дама. Да не задава въпроси за Лети, защото сме скъсали.
— Водил си я тук?
— Разбира се. — Той сви рамене. — Това е любимият ми ресторант. Опитай парче от шунката с пикантни подправки и ще разбереш защо.
— Но… — Сали се опитваше да осмисли всичко. Имаше чувството, че Крис е поне три крачки пред нея. Може би защото беше точно така, каза си тя, и идеята й се стори безкрайно еротична. — Това значи, че си бил сигурен, че ще се съглася.
— Сигурен бях.
— Не е ли малко арогантно?
Той й се ухили лениво.
— Сали, познавам много жени. И знам как ме гледат. Ти бе заинтригувана онзи ден. Не каза нищо, но нямаше и нужда. Знаех, че щом приключа с Лети, ти ще излезеш с мен.
— Добре, че се оказа прав, иначе щеше да изгубиш приятелката си напразно — хапливо отбеляза тя.
— Така си е. — Той вдигна плато с лозови сармички. — Опитай. Поръчах ги специално за теб.
Тя отхапа. Беше много вкусно; ароматният зехтин леко потече по устните й. Тя го облиза и отново се изчерви. Всеки жест тук сякаш бе зареден с еротика.